Карен Монинг: Мистерията на изчезналия амулет

Скъпи читатели,

В края на Мистерията на изчезналия амулет ще откриете подробен речник с имена, предмети и произношение.

Някои понятия съдържат важна информация. Четете на свой риск!

Всички си имаме малки проблеми и доза неувереност. Аз не съм по-различна. В гимназията, когато се чувствах несигурна за нещо, се утешавах с две неща: че съм красива и че родителите ми ме обичат. С тях можех да преживея всичко.

Впоследствие осъзнах колко малко значи първото и колко горчив може да е вкусът на второто. Какво ни остава тогава? Не са важни нито външният ни вид, нито това кой ни обича или мрази, нито силата на ума ни — която, също като красотата, е незаслужен дар на генетиката, нито дори това, което казваме.

Всъщност ни определят нашите действия, изборът, който правим, нещата, на които устояваме, и онова, за което сме готови да умрем.

Името ми е Маккайла Лейн. Или поне така мисля. Някои казват, че фамилията ми всъщност е О’Конър. Поредното нещо, в което не съм сигурна в момента, е коя съм аз. Въпреки че точно сега не бързам да открия отговора на този въпрос. Знанието за това какво съм е достатъчно тревожно.

Аз съм от Ашфорд, Джорджия. Или поне така мисля. Напоследък осъзнах, че имам някои измамни спомени, които не мога съвсем да подредя.

Намирам се в Ирландия. Когато сестра ми Алина бе открита мъртва в пълна с боклуци уличка в северната част на Дъблин, местната полиция приключи случая за рекордно кратко време. И аз пристигнах тук, за да направя каквото мога и да получа справедливост.

Е, добре, може би не съм толкова безкористна.

Това, за което наистина дойдох, е да си отмъстя. И сега, след всичко, което видях, го искам два пъти по-силно.

Мислех, че със сестра ми сме просто две приятни южняшки момичета, които ще се омъжат след няколко години, ще имат деца и ще се наслаждават на живота с чаша чай в ръка на люлката на верандата, под сянката на магнолиите. Щяхме да отглеждаме децата си заедно, близо до мама и тате и близо една до друга.

После открих, че с Алина произлизаме не от добро южняшко семейство, а от древна келтска кръвна линия на могъщи Шийте зрящи — хора, които могат да виждат Фае. Фае са ужасяващи същества, дошли от друг свят, които живеят сред нас от хиляди години, обвити в илюзии и лъжи. Ръководени свободно от кралица и дори още по-свободно от Спогодба, която някои подкрепят, а мнозина пренебрегват, те ловуват хората от векове.

По общо мнение аз съм една от най-могъщите Шийте зрящи , раждани някога. Не само че мога да видя Фае, но мога да усетя и техните свещени реликви, които съдържат най-смъртоносната и най-могъщата от магиите им.

Аз мога да ги намирам.

Аз мога да ги използвам .

Вече намерих митичното Копие на Люин — едно от двете оръжия, с които може да бъде убито безсмъртно Фае. Аз съм също и Нул — личност, която може временно да замрази Фае и да отхвърли силата му с просто докосване на ръцете. Това ми помага да сритвам задници, когато се налага, а напоследък се налага всеки път, щом се обърна.

Моят свят започна да се разпада след смъртта на сестра ми и оттогава е все така. Ала не само моят свят е в опасност. Вашият също.

Стените между световете на хора и Фае се сриват.

Не знам защо или как. Знам само, че падат. Знам го с кръвта си на Шийте зрящ . В мрачния вятър на Фае вкусвам металния дъх на кървава и ужасна война, която се задава. В хладния въздух чувам тропота на наострени подкови, докато жребците на Фае обикалят нетърпеливо, готови да ни нападнат в древния забранен Див лов.

Знам кой е убил сестра ми. Взирах се в убийствените очи на този, който я бе прелъстил, използвал и унищожил. Не съвсем Фае, не съвсем човек, той се нарича лорд Господар и отваря портали между своя и нашия свят, през които води Ънсийли на Земята.