Ребекка Росс - Триумфът на кралицата

Люк, който хъркаше в стола си, застана нащрек. Също и Журден, който преплете пръсти и подпря брадичка върху тях, опитвайки се да скрие усмивката, която подръпваше ъгълчетата на устата му.

Кимнах: гласът ми беше заседнал в гърдите. Но в мен се надигаше песен — песен, която знаех, че Картие също чу, защото очите му блестяха, когато ме погледна.

— Помня деня, в който ме помоли да те обучавам, сякаш беше вчера. Искаше да станеш повелителка на познанието само за три години. И си помислих: Това е момиче, което иска да постигне нещо в живота си, и искам аз да съм този, който да ѝ помогне за постигането на тези мечти.

Той направи пауза и се разтревожих, че ще заплаче, защото и аз почувствах сълзите да напират в мен.

— В деня, когато те оставих в Магналия, исках да ти кажа кой съм, да те отведа у дома в Мевана с мен. И въпреки това не аз те доведох. Ти доведе мен у дома, Бриена.

Вече плачех: не можех да удържа сълзите, докато го слушах.

— Обичам сърцето, което се крие в теб — каза Картие и се усмихна, докато сълзите му капеха. — Обичам духа, от който си създадена, Бриена Маккуин. Ако беше буря, щях да легна и да се отпусна в дъжда ти. Ако беше река, щях да пия от теченията ти. Ако беше поема, никога нямаше да престана да те чета. Обожавам момичето, което ти беше някога, и обичам жената, в която се превърна. Омъжи се за мен. Предвождай земите и хората ми и ме приеми като свой.

Изправих се и избърсах сълзите от очите си, като плачех и се смеех, чувствайки се, сякаш ще се разпадна от думите му. Но после си поех дъх, овладях се и го погледнах, все още коленичил в очакване, все още държащ златната нишка.

Дойдох да застана пред него. В залата беше тихо, толкова тихо, че ми се стори, че никой не смееше да помръдне в този миг.

— Ейдън… Ейдън — прошепнах истинското му име: проследих как се издига и спуска, а той се усмихна, когато го чу.

Посегнах надолу да поема нишката от него, да уловя ръцете му и да го изправя на крака. Вплетох пръсти в косата му и промълвих срещу устните му — думи, които само той щеше да чуе:

— Обичам те, Ейдън Морган. Вземи ме, защото съм твоя.

Целунах го пред баща си, пред брат си, пред сестра си, пред моите хора. Целунах го пред всички очи в онази зала. Ликуването се надигна около нас като мъгла, докато почувствах как празничното усещане преминава през тялото ми, докато чух стоварването на чаши по масите, за да призоват към тост за сплотяването на Маккуин и Морган, докато не чух как Кийла крещи от радост, а Юън ѝ казва: Казах ти! Казах ти, че ще се случи!

А когато устата на Ейдън се разтвори под моята, когато ръцете му ме притиснаха към него, напълно забравих всички други освен него. Звуците, гласовете и смехът заглъхнаха, докато останахме само аз и Ейдън: споделяхме дъх и ласки и си давахме тайни обещания, които скоро щяха да разцъфнат между нас.

Накрая той се дръпна назад да прошепне до устните ми, така че само аз да мога да чуя:

— Лейди Морган.

Усмихнах се, когато чух прекрасното звучене на подобно име. И си помислих за жените, които го бяха носили преди мен — майки, съпруги, сестри.

Приех го като свое.

Писането на това продължение беше вълшебно, но предизвикателно преживяване, и не би могло да се случи без любовта и подкрепата на толкова много хора.

Благодаря най-напред на моята невероятна агентка, Сузи Таунсенд. Сузи, ти промени живота ми с един имейл през 2015 г. Понякога дори не мога да повярвам, че вече имам две издадени книги, благодарение на теб. Благодаря ти за обичта и страстта, които отдаде на моите истории, за това, че беше там, за да ме преведеш през възходите и паденията, и за това, че ми помогна да постигна една мечта от детството.

На екипа в „Ню Лийф Лайбръри“ — Катлийн, Мия, Вероника, Касандра, Джоана, Пойа и Хилъри. Толкова съм благословена да имам зад гърба си такава удивителна група хора! Благодаря ви за цялата магия, която сътворихте за „Бунтът на кралицата“, тук, в Съединените щати, и отвъд океана. Също на Сара, задето прочете първата чернова на това продължение и на Джаки и Даниел, за това, че ме приеха топло в семейството на „Ню Лийф“.

На моята чудесна редакторка, Карен Чаплин. Ти издигна писането ми на следващото ниво и съм толкова признателна за времето и обичта, които изля в книгите ми. Благодаря ти, задето безстрашно се гмурна в моя свят и ми помогна да го излъскам до блясък. Благодаря ти също и за предложението да напиша в първо лице историята от името на Картие. Не мислех, че мога да го направя, докато ти не повярва, че мога.