Ева Фёллер - Тайният портал

— Мили боже — рекох изумено. — Да не би мистър Скот да е набавил и това?

Мисис Фицджон се усмихна леко сковано, сякаш бях изрекла някоя глупава шега.

— О, не, разбира се, че не. Лейди Уинтърботъм го направи.

Тъкмо се питах коя, по дяволите, е тази, когато мисис Фицджон продължи:

— По поръчение на мистър Скот тя набави цялото обзавеждане и всички аксесоари както за вас, така и за негово благородие. — Икономката направи подканящ жест със свещника по посока на една странична врата. — Ако милейди желае да погледне в стаята за обличане…

Разбира се, че милейди желаеше — и едва успя да затвори увисналата си челюст, след като мисис Фицджон отвори вратата към дрешника, който би накарал цели тълпи от пристрастени към дрехите момичета от тази епоха да крещят от възторг. Рокли връз рокли висяха на закачалките, минимум две дузини. Повечето бяха бели или в нежни пастелни цветове. Имаше и няколко солидни рокли в невзрачно кафяво и тъмнозелено, но те изглеждаха по-спортни и бяха от по-здрава материя, вероятно предназначени за лов или езда. По време на първия ни престой в миналото на Лондон преди няколко дни, бях видяла няколко жени в Хайд Парк, яздещи в дамски седла, да носят такива дрехи. Останалите рокли в дрешника бяха от по-ефирна материя, основно муселин и батиста, и обсипани с всевъзможни украси. Отвсякъде се подаваха подгъви, ръкави и деколтета, украсени с бродерия, перли или дантела. Сигурно цели батальони от шивачки си бяха боли до кръв ръцете, докато създадат това великолепие. Също така видях най-малко четири манта, едно ментовозелено, едно слънчевожълто, едно светлосиньо и едно прасковено.

— Сякаш е пролет! — възкликна Себастиано отчасти развеселен, отчасти недоумяващ.

— Да — отвърнах разсеяно, приковала поглед върху полица, пълна с кутии за шапки.

Бях готова да се хвана на бас, че цветово съдържанието на кутиите пасваше идеално на връхните дрехи. Върху една друга полица имаше обувки, при това много, за всеки повод по няколко чифта. Тънки светли сатенени обувчици, елегантни ботушки с връзки и малки кръгли токчета, както и равни сандали с дълги каишки за връзване, почти като при римските гладиатори. Но да не забравяме и чантичките. Не разбирах много от тези неща, но вероятно тук виждах всичките маркови чанти на тази епоха, взети заедно, само дето не бяха истински чанти, а торбички с връзки, които се носеха на китката и се наричаха ретикюл или помпадур . С бърз поглед обходих целия украсен с панделки, ресни, ширити и перли асортимент. След десетата бройка престанах да броя и се обърнах възхитена към мисис Фицджон, защото тя тъкмо казваше нещо.

— Съжалявам — рекох. — Не слушах внимателно.

— За съжаление, камериерката, която лейди Уинтърботъм назначи, ще пристигне чак утре — търпеливо повтори икономката. — Лейди Уинтърботъм пожела лично да ви я представи и да се увери, че с подбора на гардероба ви е улучила вкуса ви. Разбира се, до пристигането на камериерката по всяко време ще съм на разположение, за да ви прислужвам. — Тя посочи към един гардероб. — Вътре се намира бельото на милейди. — И с един кос, леко засрамен поглед към Себастиано добави: — Но със сигурност негово благородие няма да иска го види.

Аха. Значи, там се намираше финото дамско бельо. Неподходящо за взора на който и да било мъж. Особено пък за този на негово благородие, който трябваше да се съобразява с чувствителната си по-малка сестра.

— По-късно ще го разгледам — казах на икономката.

— Както милейди желае.

Себастиано извади джобния си часовник.

— Вече е почти един. С лейди Ан сме много уморени от пътуването. Смятаме още сега да се оттеглим за сън.

— Но разбира се. С удоволствие ще помогна на милейди при събличането…

Благодарейки, отказах, след което мисис Фицджон поиска да ни остави насаме.

— Къде са вашите и на съпруга ви спални помещения? — осведоми се Себастиано, когато тя бе вече на вратата.

— Два етажа по-нагоре. Разбира се, използваме стълбите за прислугата. И пристъпваме в стаите ви само ако желаете. — Икономката посочи към едно въженце с пискюл до вратата. — По всяко време можете да позвъните за нас.

— Някой друг живее ли в къщата?

Мисис Фицджон поклати глава.

— Готвачката и кухненските помощнички идват само за през деня, както и слугините и лакеите. Що се отнася до камериерката, вие трябва да решите тя къде ще се настани. Горе, в таванските помещения за прислугата, има няколко свободни стаи.