Энн Маккефри - Белият дракон

Торик загуби самообладание.

— Значи ти си бил!… — Той протегна ръка сочейки го с пръст. Учудване, досада, безсилна ярост се сменяха на лицето му. Но после в очите му се появи неволно възхищение: — Значи, ти си измъкнал от тях яйцето! Ти и този твой…Но всички гущери твърдяха че са видели нещо черно!…

— Ако не бях намазал с кал бялата кожа на дракона преди нощното ми приключение, щях да съм последния глупак, нали? — презрително се изхили Джаксъм.

— Знаех, че това не би могъл да го направи нито един от ездачите на Н’тон. — Торик свиваше и разпускаше юмруци. — Но да го направиш ти…е, какво пък. — Южнякът се успокои, усмихна се макар и кисело. Погледна бенденските Предводители, менестрела… и изведнъж гръмогласно се засмя, прогонвайки остатъците от враждебност: — Ако само знаеше, какви велики планове пропаднаха заради теб! — палецът му отново посочи гърдите на Джаксъм. — И много ли хора знаеха, че си бил ти? — Торик укорително огледа ездачите.

— Не много, — каза Робинтън. Той нямаше понятие, досетили ли са се Лесса и Ф’лар или го научават сега.

— Ние с Брекке знаехме, — обади се Шарра. — Джаксъм само за това бълнуваше, докато беше болен. Гледаше го с неприкрита гордост.

— Сега това не е толкова важно, — каза Джаксъм. — Това, което наистина е от значение — даваш ли разрешение Шарра да се омъжи за мен и да стане Стопанка на Руат?

— Във всеки случай не виждам, как мога да ви попреча…

— Всичко е вярно, Джаксъм не излъга за способностите на Рут, — каза Ф’лар. — Не трябва да подценяваш ездачите, Торик! — усмивката на Предводителя не смекчи предупреждението. — и особено — тези от Севера!

— Непременно ще го запомня! — в тона на южняка прозвуча нотка на досада, но приветливата му усмивка май беше истинска. — Но нека да се върнем към нашата беседа. Когато тези безсрамни младежи ни прекъснаха, обсъждахме размерите на холда ми, нали?

Обърна се с гръб към Джаксъм и Шарра, и покани всички в разкопания дом, който временно им служеше за гостна.

В Северен Перн отново настъпи пролет.

Когато поправиха всички разрушения причинени от зимните бури, а полетата позеленяха от младите кълнове, в холд Руат започна голяма суетня. Старият холд ставаше по-красив с всеки изминал ден стремейки се да постигне съвършенство в уречения ден, когато, според уравненията на Уонзър на Перн не трябваше да падне нито една Нишка, освен в далечния западен океан, където не можеха да навредят на никого.

Древните стени на Руат бяха почистени, мостовете — поправени, от разтворените прозорци се развяваха знамена, в главната зала и по ъглите на дворовете благоухаеха цветя. Даже високите стражеви скали бяха украсени с дълги плетки цъфтящи лиани, донесени от Южния континент. На широките поляни пред холда пъстрееха палатки за гостите и се виждаха заграждения за ездитните им животни.

Ето, че започнаха да се появяват дракони и старият кафяв Уилт с радостен рев ги заприветства от скалите, но скоро прегракна.

Огнените гущери сновяха насам-натам пъхайки любопитните се носове навсякъде — налагаше се хората и драконите да въдворяват ред. Но във въздуха витаеше такава дружелюбност, че дори и най-отчаяните издънки предизвикваха само смях.

Очакваше се едва ли не половината Перн да дойде на гости, както от Северния, така и от Южния, а трябваше някой да се погрижи за тях. Форт Холд и Уейр Форт, също и Бенден изпратиха своите готвачи на помощ. Торик изпрати изобилие от плодове, риба и от знаменитите уерри на Южния, чието месо забележимо се отличаваше от месото на северните птици и много се ценеше. Трябваха няколко дракона да превозят всички припаси за пира.

Готвачите се трудеха от вечерта на предния ден — печаха, варяха и пържеха. Пролетният вятър разнасяше миризмите, от които на всички им течаха лигите.

Търговците бяха дошли по-рано — никой не искаше да изпусне изгодите, които предоставяше празникът. Танците и песните започнаха рано и продължиха почти до сутринта. Но ето, че изгревът възвести настъпването на тържествения ден и по земните и небесни пътища към холда се стече още народ.

Днес, младият владетел на Руат трябваше да мине Утвърждаване.

Белият дракон отвори с нос вратата на уейра и излезе на заления със слънце двор.

„Менестрелът долетя!“ — съобщи той на Джаксъм и Шарра. И веднага протръби такова приветствие, сякаш се бе разделил с Робинтън преди дълго време, а не предния ден сутринта.

„Лиот ви моли да почакате тук, — добави Рут. — Менестрелът и Н’тон искат да поговорят с вас насаме!“