Энн Маккефри - Белият дракон

„Рут! — мислено го повика, крачейки към него. — Около теб има ли някой от гущерите на Торик?“

„Нито един, — беше отговорът. — Ще летим да спасяваме Шарра? Кажи къде да излезе, а аз ще й предам. С теб сме били само на люпилната им площадка. Да се посъветваме ли с Рамот?“

„Бих предпочел да не намесваме бенденските дракони. Нека пробваме с люпилната площадка… изглежда има някаква полза от това яйце. — Джаксъм се усмихна на иронията на съдбата и скочи на бялата шия. — Предай й картината Рут. Попитай Шарра може ли да се добере до там?“

„Тя казва, че може!“

— Тогава напред!

Джаксъм се разхили с пълно гърло и двамата с Рут изчезнаха в Помежду.

Влязоха в Южния Уейр от изток, като летяха ниско над земята — точно както преди половин Оборот. Само че сега люпилната площадка беше тиха и пуста — впрочем от всички страни веднага запристигаха приветствено пищящи гущери.

— Всички на Торик ли са? — обезпокои се Джаксъм. Вече си мислеше да слезе и да потърси сам Шарра.

„Тя тича насам! С нея е кралицата на Торик, — предаде Рут. — Изчезвай! Не смей да следиш приятелите ми!“

Джаксъм нямаше време да се учудва на свирепия рев на дракона. Шарра изскочи на пясъка и със всички сили хукна към тях, влачейки след себе си одеало — беше полуоблечена. Опита се да погледне през рамото си, но настъпи края на одеалото и за малко да падне.

„Казва, че я гонят!“

Помагайки си с махове на крилете, Рут заскача насреща й. Джаксъм се наведе, хвана момичето за ръката и я качи при него върху дракона. И съвсем навреме — на площадката се втурнаха двама с извадени мечове.

Рут стремително набра височина. За гърба им се носеха безсилни ругатни, после свистенето на вятъра заглуши всичко. Стражевият дракон на Южния уейр изрева и Рут приветливо му отвърна, вдигайки се все по-високо, ловейки топлите въздушни течения…

— Лошо е пресметнал брат ти, Шарра, — каза Джаксъм.

— Отведи ме от тук, Джаксъм! Заведи ме в Руат! Не искам никога повече да го виждам! Хитър, лъжлив, безсъвестен…

— Няма какво да се прави, ще се наложи да се срещнем с него още един път. Не смятам да се крия! Днес ще се изясним с него открито!

— Джаксъм!… — Шарра потрепера и го хвана за пояса. — Той е способен да те убие, ако се стигне до схватка!

— Значи, ще се постарая да не се стига до там, — изхъмка той. — А сега се загърни по-добре с одеалото — в Помежду е студено…

— Предполагам, знаеш какво правиш…

Рут за миг ги пренесе на платото, весело протръби приветствие и започна да се спуска.

— Взеха ми летателния костюм, — оплака се Шарра. Голите й крака бяха посинели от студа. Джаксъм се наведе и започна да ги разтрива. — Ох, виж, там е Торик! — възкликна тя. — И Лесса, Ф’лар, Робинтън…

— И най-големите дракони на Бенден!

— За какво говориш?

— Твоят брат е свикнал всичко да е на неговото, но този път няма да се получи! Няма!…

— Джаксъм!… — към уплахата и учудването, в гласа й прозвуча надежда, а прегръдката и — по-силна.

Рут се приземи. Те скочиха на земята и Шарра тръгна с Джаксъм. Когато се доближи към останалите, Джаксъм забеляза, че на физиономията на Торик липсваше обичайната му усмивка.

— Торик! — каза той, ограничавайки се с лек поклон към Предводителите и Робинтън. — Няма такова място на Перн, където можеш да скриеш Шарра от мен и от Рут! — Мрачното лице не отразяваше и намек за компромис, но Джаксъм и не търсеше такъв. — Нито времето, нито разстоянието не са преграда за Рут. — продължи той. — Ние с Шарра можем да отидем на всяко място на Перн! Във всеки Оборот!

Раздаде се жален плач на огнен гущер — малка златна кралица се завъртя до Торик и се опита да кацне на рамото му, но той раздразнено я изгони.

— А освен това, Рут може да заповядва на огнените гущери! Нали така приятелю? — сложи ръка върху главата на дракона. — Нареди на всички гущери да изчезнат от платото!

Широката поляна мигновено опустя.

„Не искаха да отлитат“, — каза Рут.

Очите на Торик се събраха: малкият бял дракон действително притежаваше особени сили. През това време гущерите се завърнаха и Торик позволи на кралицата си да кацне върху рамото му. Но не свали поглед от Джаксъм.

— Откъде познаваш Южния уейр? — попита той. — Казаха ми, че никога не си бил там!

Той даже се обърна към Лесса и Ф’лар за съдействие…

— Този, който ти го е казал е сгрешил — отвърна младежът, гадаейки дали Дорс не е разказвал за него на южняка. — Днес с Рут не за пръв път взехме от Южния Уейр нещо, което по право принадлежи на Севера! — и прегърна Шарра през раменете.