Энн Маккефри - Белият дракон

— Какви въпроси? — вежливо попита Торик и се опря на стената, сложил ръце на гърдите си. Робинтън оцени мързеливата му поза и се замисли, колко в нея беше естествено и колко изиграно. Нима властолюбието му взема връх над здравия разум?…

— Например, трябва да се реши, какъв размер земя може да вземе един човек, — каза Ф’лар, чистейки калта изпод ноктите си с върха на ножа си.

— Според първоначалното ни съглашение, към мен преминава всичката земя, която усвоя, докато Старовремците измрат.

— Което все още не е станало, — каза Робинтън.

— Да, и аз не настоявам това да се случи, — кимна Торик. — Обстоятелствата днес не са същите, каквито бяха тогава. Освен това, холдът ми буквално се цепи по шевовете от всякакви младши синове на владетели и изпълнени с розови надежди голтаци. Доверени хора ми съобщават, че много преселници отхвърлят моята помощ и правят холдове там, където акостират корабите им…

— Тогава още по-важно е да обезпечим неприкосновеността на твоя холд. — каза Ф’лар. — Зная, че си изпратил отряди разузнавачи. — Докъде успяха да се доберат?

— С помощта на ездачите на Д’рам успяхме да разузнаем земите до самото подножие на Западния хребет. — отвърна Торик и Робинтън забеляза напрегнатия му поглед хвърлен към Предводителя. Дали Бенден знаеше за това сътрудничество?…

— Толкова далече? — Ф’лар изглеждаше учуден и даже малко разтревожен.

Менестрелът си спомни за намерената карта: между Западния хребет и брега на морето лежаха огромни пространства. Но те бяха малки трохички в сравнение с целия материк.

— А на запад Пиемур достигна до Големия залив, обкръжен от пустиня. — каза Торик.

— И как ще се справиш с всичко това, любезни ми Торик? — полюбопитства Ф’лар.

— По крайбрежието, навсякъде, където е годно за живот, съм заселил много семейства фермери. — В усмивката му отново се появи увереност. Ключовите места навътре в страната също постепенно се заселват. Хората, които ми изпратихте за последните няколко Оборота се оказаха извънредно трудолюбиви!

— И, подозирам, всички те са ти дали клетва за вярност, в знак на благодарност за великодушието? — с въздишка попита Ф’лар.

— Разбира се!

— Още тогава, в Бенден ми се стори доста хитроумен и независим човек, — усмихна се Лесса.

— Мила Стопанке, земята ще стигне за всеки, който успее да я удържи, — каза Торик. — Освен това, някой малък холд в ръцете на знаещ работата си владетел, ще е по-ценен от голям холд с немарливо управление…

— Изглежда, — продължи Лесса, игнорирайки новия намек на Торик за размерите на Руат, — разбирам, че си заринат до главата с проблеми и работа в холда разпрострял се в Западния хребет до Големия залив…

Внезапно Торик рязко се изправи. Лесса се беше обърнала към Ф’лар за одобрение, така че единствено Робинтън забеляза тревогата в погледа на южняка. Но самоконтролът му беше добър и объркването му трая само миг.

— Да, до Големия залив на запад. Именно на това се надявах. Имам карти. Пазя ги у дома, в холда, но ако позволите…

Тръгна към вратата, но ревът на Рамот раздал се отвън го накара да спре. Мнемент веднага присъедини баса си към трелите на кралицата, а Ф’лар бързо загради пътя на Торик.

— Закъсня! — каза той.

След като изчака бенденските Предводители да се скрият в разкопания дом, заедно с Торик и Менестрела, Джаксъм можа да даде воля на гнева си.

— Значи Руат е жалък холд с големина на орех? Руат — вторият по древност и най-процъфтяващият холд на Перн? … Ако не беше Лесса, щях да му покажа аз…

Младежът внезапно се успокои. Не, нищо нямаше да покаже на Торик, по скоро обратното. Торик не му отстъпваше по ръст и беше много по-масивен. Ако Лесса не се беше намесила, Джаксъм със сигурност щеше да направи глупост и да си го получи според заслугите.

Но как така? Той беше уверен, че Торик ще сметне съюза с Руат за голяма чест. Съобщението на Рут за Шарра, достигнало го от другия край на континента го изненада. Оказа се, че брат й с лъжа я е примамил обратно и й забранил даже да мисли за жених от севера. Даже не бе поискал да чуе за любовта й към Джаксъм. Беше оставил кралицата си да наблюдава двата й гущера, за да не може Шарра да му изпрати вест. Торик не знаеше само едно — а именно, че тя можеше да разговаря с Рут. И ето, че щом момичето се събуди сутринта, веднага повика дракона…

Рут отчасти се забавляваше от тайната обкръжила преговорите им.

Джаксъм изчака Торик, Робинтън и Предводителите да се скрият и забърза към приятеля си. Менестрелът, шегувайки се го беше посъветвал да се вмъкне в Южния Уейр и да отвлече момичето. Какво пък, Джаксъм реши да направи точно така.