Виктория Авеярд: Кралска клетка

Веригата ми трепери в ръката на Китън, но тя все още държи здраво.

Единствено Еванджелин е незасегната от гнева на краля. Очаквала е този отговор.

Той не ѝ е наредил да ме доведе. Изобщо не е имало заповед да се явя.

Мейвън не е глупак. Махва с ръка към Трио и слага край на мънкането му с едно-единствено движение.

— Неубедителният ти опит е достатъчен отговор — казва той. — Какво имаш да кажеш в своя защита, Еванджелин?

В тълпата баща ѝ стои високо изправен, наблюдавайки с широко отворени, строги очи. Някой друг би предположил, че го е страх, но не мисля, че Воло Самос притежава силата да изпитва емоции. Просто глади заострената си сребриста брада с неразгадаемо изражение. На Птолемей не му се отдава толкова добре да крие мислите си. Стои на подиума с Пазителите: той е единственият, който не носи одежди в огнени цветове или маска. Макар тялото му да е неподвижно, очите му се стрелкат между сестра му и краля и единият му юмрук се свива бавно. Хубаво. Страхувай се за нея, както аз се боях за брат си. Гледай я как страда, както аз го гледах как умира.

Защото какво друго може да направи Мейвън сега? Еванджелин умишлено престъпи заповедите му, надскачайки правомощията, които годежът им ѝ дава. Ако знам нещо, то съм наясно, че да ядосаш краля, означава да бъдеш наказан. А да го направиш тук, пред целия двор? Той като нищо може направо да я екзекутира на място.

Ако Еванджелин смята, че рискува да си изпроси смъртта, не го показва. Гласът ѝ нито за миг не пресеква или потрепва.

— Вие наредихте терористката да бъде хвърлена в затвора, затворена като ненужна бутилка вино, и след цял месец размишления на съвета все още няма постигнато споразумение как да се постъпи с нея. Престъпленията ѝ са многобройни, заслужаващи дузина смъртни наказания, хиляда живота в най-ужасните ни затвори. Откакто бе открита, тя уби или осакати стотици ваши поданици, включително собствените ви родители, и въпреки това си почива в удобна спалня, храни се, диша — жива, без наказанието, което заслужава.

Мейвън е верен син на майка си и дворцовата му „фасада“ е почти съвършена. Думите на Еванджелин сякаш не го смущават ни най-малко.

— Наказанието, което заслужава — повтаря той. После поглежда към стаята, повдигнал едното крайче на брадичката си. — Затова я доведе тук. Сериозно, толкова ли са ужасни празненствата ми?

Боботещ смях, както искрен, така и насилен, се разнася из смаяната тълпа. Повечето са пияни, но има достатъчно бистри умове, за да знаят какво става. Какво е направила Еванджелин.

Тя успява да докара вежлива усмивка, която изглежда толкова болезнена, че очаквам ъгълчетата на устните ѝ да започнат да кървят.

— Зная, че скърбите за майка си, Ваше величество — казва тя без помен от съчувствие. — Както скърбим всички ние. Но баща ви не би постъпил така. Времето за сълзи отмина.

Последните думи не са нейни, а на Тиберий Шести. Бащата на Мейвън, призракът, който преследва Мейвън. За миг маската му заплашва да се смъкне, а в очите му проблясват поравно ужас и гняв. Помня онези думи така добре, както и той. Изречени пред точно такава тълпа непосредствено след като Алената гвардия екзекутира политически мишени. Мишени, избрани от Мейвън, предоставени му от майка му. Свършихме им мръсната работа, докато те допълниха броя на жертвите със собствена жестока атака. Използваха ме, използваха Гвардията, за да елиминират някои от враговете си и да демонизират други с един откос. Погубиха повече, убиха повече хора, отколкото някой от нас някога е искал.

Все още мога да усетя мириса на кръвта и дима. Все още чувам майка, оплакваща мъртвите си деца. Все още чувам думите, обвиняващи бунта за всичко.

— Сила, власт, смърт — промърморва Мейвън с потракващи зъби. Тогава думите ме плашеха, а сега ме ужасяват. — Какво предлагате, милейди? Обезглавяване? Взвод за разстрел? Да я разкъсаме парче по парче?

Сърцето ми препуска в гърдите. Дали Мейвън би допуснал подобно нещо? Не знам. Не зная какво би направил. Налага се да си напомня, че дори не познавам него. Момчето, за което го мислех, беше илюзия. Но бележките, брутално оставяни, ала пълни с молби да се върна? Месецът на тихо, спокойно пленничество? Навярно и те са били престорени, поредната измама, за да ме впримчи. Друг вид изтезание.

— Ще направим каквото изисква законът. Както би направил баща ви.

Начинът, по който изрича баща , използвайки думата така жестоко, както би си послужила с нож, е достатъчно потвърждение. Подобно на толкова много хора в тази стая тя знае, че Тиберий Шести не е свършил така, както твърдят историите.