Сергей Лукяненко - Дневен патрул

— Не богохулствайте, Ана Тихоновна! — изрече тихо, но твърдо Ленка. — Аз също вярвам в Господ.

— Извинявай, Лена — кимна Лемешева. — Не исках да те засегна. Да продължим… Вероятно Ромашова е припечелвала от дребни магийки. Любовни билета, отвари за раздяла, уроки, снемане на прокоби…

— Най-обикновения шарлатански комплект — вметнах аз. — Нищо чудно, че не са се заели сериозно с проверката й.

— А защо не са контролирали резултатите и не са усетили, че тя наистина помага на хората? — поинтересува се Лемешева. — Не, ще напиша рапорт. Ако Завулон смята това за добре свършена работа — няма проблем! Значи ми е време да се пенсионирам.

Олга се изкашля многозначително.

— Готова съм да му го кажа и право в очите! — Лемешева явно беше бясна. — Може ли такова нещо — четири години да подозираш, че жената е вещица и да не предприемеш пълноценна проверка! Обичайната процедура — изпращаме агент и контролираме изхвърлянето на Сила… Което са направили Светлите, между другото!

Ето какво било. Сега разбрах всичко и вътрешно се мобилизирах. Не ни предстоеше само инцидент с някаква побъркана вещица, направила куп бели. Предстоеше ни схватка с Нощния патрул.

Седящият срещу мен Виталий изръмжа приглушено. По-скоро за да се окуражи, отколкото от възторг пред битката. Разглезил се е на пропуска… ловец на мишки. Усмихнах се язвително и върколакът лекичко се озъби. Зъбите му вече започваха да растат, а долната му челюст се бе издала напред.

— Виталий, спестете ни зрелището на трансформация в колата! — сряза го Лемешева. — В тая жега вонята на кучешка козина ще е непоносима!

Тримата вампири на предната седалка задружно се изкикотиха. Тези момчета ги познавах доста добре, те бяха проверени в битките и общо взето дори не будеха такава неприязън както повечето неживи същества. Трима братя, родени в три поредни години, снажни момци от обикновено човешко семейство. Първо станал вампир най-големият, докато служел във въздушно-десантните войски, при това съзнателно, поради идейни съображения — неговият командир, офицерът-вампир, му предложил да стане вампир като него. Тяхната част тогава водела боеве някъде на юг, не им било никак лесно и момъкът се съгласил. Разбира се, след това частта се сдобила с нечувана боеспособност. Да заколиш през нощта десетина врагове и да се промъкнеш в тила, минавайки незабелязано покрай часовите си е детска игра за един вампир, дори да е неопитен. Вече по-късно, когато се върнал към цивилния живот, момъкът разправил всичко на по-малките си братя — и те сами подложили гърлата си за ухапването.

— Колко са там, Ана Тихоновна? — попита Олга. — Имам предвид Светли.

— Не са много. Четирима… може би петима. Обаче — Лемешева огледа всички със строг поглед — не се отпускайте, момичета. Там има поне един маг второ равнище.

Най-големият от братята-вампири подсвирна. Разбира се, схватката с маг, при това толкова силен, не е по силите на един вампир. Виж, ако са двама…

— Освен това има едно момиче, трансформиращ се маг. — Лемешева погледна към мен.

Стиснах зъби. Ясно. Тигърчето е. Боен маг-върколак или, както предпочитат да казват Светлите — трансформиращ се маг. Стара позната… и то добре позната. Сякаш отново усетих тъпа болка в лявата ръка, зверски изкълчена навремето. Спомних си и за раните по лицето ми — за четирите кървави следи от нокти.

Но тогава ми помогна самият Завулон. Изцери ме напълно — нито външността ми беше загрозена, нито здравето ми пострада. И аз се хвърлих отново в битките весело и смело, усещайки неговия окуражаващ поглед и сдържаната му, търпелива усмивка.

Край. Минало свършено, Алиска. Било каквото било. Забрави и недей да се измъчваш. Ако ти разбият физиономията, ще се наложи да ходиш с „фередже“, докато не ти дойде редът за магическото изцеляване, като чакането на опашката ще трае половин година, освен това не се знае дали ще преценят, че си достойна за пълно излекуване, включително и за козметична магия…

— Всички да проверят бойната си екипировка — изкомандва Ана Тихоновна.

Момичетата се размърдаха, аз също се потупах по джобовете, проверявайки миниатюрните пакетчета, шишенца и амулети. Силата на една вещица е не само и не толкова в чистата енергийна работа през Сумрака. Ние използваме и помощни средства, което всъщност ни отличава от вълшебниците.

— Алиса?

Погледнах Лемешева.

— Какво предлагаш?

Така е по-добре. Трябва да се мисли за бъдещето, а не за миналото.