Стен Никълс - Орки

Той отстъпи назад и погледна изумен оръженосеца.

Страк подминаваше един тесен прозорец, когато нещо привлече вниманието му.

Той надзърна през процепа и видя армията на Дженеста, разпростряла се на огромно разстояние из заснежената равнина. Но не това бе привлякло вниманието му.

Имаше нещо в небето.

В началото го взе за огромна картина. Но изображението се променяше, показвайки различни пейзажи. Приличаше на видението, което им бе показал Серафейм при портала, само дето бе уголемено и изрисувано върху оловносивите облаци. Той зърна познатите сцени от красивата приказна страна на орките, която бе посещавал в сънищата си.

От подножието на двореца долетяха учудени викове и възторжени възгласи. Не приличаха на бойни крясъци.

Страк започна да прозира плана на магьосника. Какъв по-добър начин да се всее смут в редиците на противника от този да им се покаже измамната страна на тяхното настоящо съществувание? И, естествено, да се внуши страх пред свръхестествените способности на онези, срещу които се изправят. Ако не друго, грандиозното представление поне щеше да им спечели времето, от което така се нуждаеха.

Зад него се чу шум от бягащи крака. Той се приготви за нова схватка. Но от съседния коридор се подадоха Койла и групата на Хаскеер.

— Слава на боговете! — възкликна тя, щом го видя. — Помислихме, че сме те изгубили!

— Дженеста е тук!

— Знаем — отвърна лаконично тя.

— Тогава да слезем бързо долу!

Те хукнаха към стълбището, преодолявайки с оръжие и настойчивост онези, които се опитваха да им се изправят на пътя. Най-сетне, дишайки тежко и плувнали в пот въпреки мразовития въздух в подземията, те стигнаха стаята с портала.

Серафейм все още бе в транс, а Алфрей и Рефдоу стояха на пост. Пред самия вход на портала сияеше умалена версия на картината, проектирана в небето отвън.

Почти веднага магьосникът се отърси от странното си състояние. Картината примигна и изчезна.

— Повече не мога да издържам — обяви той задъхано, като някой, работил тежка физическа работа.

— Хитър номер — похвали го Страк. — Сега какво ще правим?

Преди Серафейм да успее да отговори, се появи и групата на Джъп — окървавени, задъхани, но всички до един. Санара се хвърли в прегръдките на баща си.

— Дай ми инструментумите — рече Серафейм.

Страк му подаде четирите слети звезди. Магьосникът ги пое и прибави към тях петата, която досега бе в Санара. С ловки пръсти той ги съедини в едно цяло.

— Забравих да спомена нещо — призна той.

— Какво е то? — попита настръхнало Койла.

— Отварянето на портала ще доведе до освобождаването на огромно количество енергия. Напълно възможно е дворецът да бъде разрушен.

— Защо ни го казваш чак сега? — попита го тя.

— Ако ви го бях казал по-рано, бих могъл да повлияя на решението ви.

— И няма да можем да използваме портала, така ли? — попита Страк.

— Не и ако преминете бързо.

На лицата на повечето орки се четеше съмнение. Серафейм долови, че бръмченето се усилва.

— Нямате голям избор — предупреди ги той. — Или трябва да преминете през портала, или да се подготвите за хаоса, който ще настъпи тук.

Страк кимна в знак, че е съгласен.

Серафейм се приближи към една от каменните плочи около портала. Наведе се и положи внимателно върху плоския й връх слетите звезди.

— И това ли е всичко? — попита Хаскеер.

— Почакай — отвърна магьосникът.

В пространството пред портала се появи огромно мътно петно, в което постепенно започнаха да се оформят милиони мънички златисти звезди, които се въртяха в кръг. Потокът от енергия се усили и сега вече всички го почувстваха като постоянно сътресение, което преминаваше по пода.

Погледите на присъстващите бяха впити във фантастичното видение. Милионите звезди излъчваха трепкащо сияние, което озаряваше лицата им и околните стени.

— Трябва да го настроя към вашия свят — обясняваше Серафейм, докато се приближаваше към кръга.

— Колко е красиво! — прошепна Койла.

— Невероятно! — кимна Джъп.

— И е мое!

Всички се обърнаха.

На вратата стоеше Дженеста. До нея се бе изправил генерал Мерсадион с обезобразено от огромен и страшен белег лице.

— Радвам се да те видя отново, мили татко — произнесе подигравателно тя. — Водя със себе си цял почетен легион. Тъй че ми е все едно дали ще се предадете, или ще изберете смъртта.

— Дори да се предадем, пак ни чака същата участ — отвърна Санара. — Едва ли ще пропуснеш възможността да се разправиш с нас, след като ти паднем в ръчичките.