Стен Никълс - Орки

Зад портала ги посрещнаха с оглушителни възгласи. Напъхаха в ръцете им халби, подаваха им комати с хляб и печено месо. Хората се скупчиха около тях, пееха и отправяха радостни молитви към небесата.

Изправена в един осветен от факли кръг близо до вира, Криста Галби сияеше от щастие. До нея, пъхнал ръка в окачена на шията му превръзка, стоеше главнокомандващ Релстон. Веднага щом ги забелязаха, двамата им махнаха да се приближат към тях.

— Страк, позволи ми още веднъж да ти изкажа благодарността си — рече Криста. — Нямаше да се справим без вас.

— Нека и аз да се присъединя към думите на Криста — наведе леко глава Релстон. — Предполагам, че никой от вас не е срещал онази свиня, Хоброу?

— Не.

Страк понечи да си тръгне, но Релстон, твърдо решен да се реваншира за предишното си поведение, го улови за ръката и поръча да им донесат още ейл. За първи път на Страк се дощя да откаже освежаващата напитка.

Веднага щом намериха възможност да си тръгнат, те се отправиха към приказния гейзер от светлини на хълма. Орките на Кренад ги изпроводиха с подмятания, че не носят на пиене. Хаскеер не беше единственият, който жадуваше да изтрие усмивките от лицата им.

Навсякъде из града се празнуваше и храмът беше изоставен. Върколаците дори не си направиха труда да прикрият следите си. Веднага щом разбиха вратата, те нахлуха вътре, нападнаха пазачите и ги вързаха.

Спряха едва на прага на голямата зала. Вътре мъждукаха няколко кандила, осветяващи звездата върху колоната. Тя блещукаше в тъмнината.

Койла въздъхна и се приготви да повтори акробатичните си изпълнения от предния ден.

— Остави това — изръмжа Хаскеер, после се засили, удари се в масивната колона и я събори.

Колоната рухна с оглушителен трясък на пода. Ала нямаше кой да я чуе заради глъчката отвън.

Звездата се изтърколи и спря близо до краката на Страк. За миг му се стори, че подскача като звездата от съня му. Ако това беше сън наистина. Той се наведе чевръсто, взе я, прибра я при останалите в кесията и въздъхна:

— Така, а сега да се махаме оттук.

Но когато стигнаха конюшните, Койла го попита:

— Няма ли да вземем Кренад и останалите?

Страк тръшна седлото на гърба на коня си малко по-силно от необходимо. Животното изпръхтя изплашено.

— Съдбата им е в техните ръце — също като нашата. Те искаха свобода. Имат я. Какво ще правят с нея си е тяхна работа. — Той се наведе и завърза отдолу каишите.

— Не и ако Дженеста се появи утре тук — припомни му Алфрей. — Тя ще ги одере живи.

— И какво искате да направя? Да се крия с цяла армия орки? Вижте, и на мен не ми харесва, но нямаме друг избор.

— Нека поне да ги предупредим — предложи Алфрей.

Джъп го подкрепи.

Койла беше по-пряма.

— Все още ли те е страх, че с тях по-лесно ще те намерят?

— И какво, ако е така? — изгледа я гневно Страк. — Да си ме чувала да казвам някога, че възнамерявам да се боря срещу Дженеста? Или въобще да подхващам някаква борба? Всичко, което исках, бе да се измъкнем от тази история живи и невредими. Нека някой друг да развява знамето.

— Значи наистина смяташ да оставиш Кренад на милостта на Дженеста? — произнесе с нескрито отвращение Алфрей. — Не си оркът, за когото те мислех.

Страк пъхна лице в неговото.

— Грешиш. Чуй ме внимателно. Аз съм водач на дружина — ето какъв съм. Ти си този, който се опитва да ме направи нещо друго. Койла, иди да намериш Кренад! Или не, почакай. Аз сам ще го намеря. Само боговете знаят каква ще я оплескате без мен.

Той откри Кренад в една кръчма, където той пееше гръмогласно пиянски песни.

— Ела тук! — повика го безцеремонно Страк.

Кренад бе на твърде висок градус, за да поиска да се раздели с бъчонката, която прегръщаше.

— К’во има?

Страк го изведе навън и потопи главата му в една каца с дъждовна вода. Когато я извади, Кренад гледаше малко по-съсредоточено.

— Така е по-добре. Чуй ме сега, Кренад. В случай че не си забелязал, водачът на втората армия днес беше Дженеста.

— Ами! Не мож’ да бъде. Беше един глупендер със смешна шапка.

Страк отново му натопи главата и я задържа там, докато онзи зарита с крака.

— Не този бе, идиот! Водачът на другата армия! Онази, която беше на хълма. С харпиите. Спомни ли си?

Кренад изтрезня за секунди.

— Да, капитане. Кога тръгваме?

— Ние тръгваме веднага. А ти можеш да си тръгнеш, когато пожелаеш.

— Искате да кажете, че ще се разделим и ще се срещнем по-късно, тъй ли?

— Виж, десетник, нямах нищо против да съберем сили за битката. Но искам най-сетне да разбереш едно: аз не събирам армия. Не съм събирал и не възнамерявам да събирам. Всеки орк трябва да се оправя сам. Разбра ли?