Стен Никълс - Орки

Алфрей пришпори коня си и се нахвърли върху коболда, насочил знамето като копие. Острието му прониза гърдите на съществото и се показа от гърба му.

Страк продължаваше да си пробива път нагоре по пътеката, оставил зад себе си неколцина сразени противници. Не беше сигурен за бройката им, но и нямаше навика да обръща внимание на това. Преди два или три сблъсъка бе пуснал юздите и бе оставил коня да се управлява сам. Трябваха му и двете ръце. Само от време на време насочваше коня с леко притискане на бедрата. Стар трик, който всички орки владееха.

Коболдът, който се изпречи насреща му, държеше голям изрисуван щит. Тъй като другите противници не бяха въоръжени с щитове, Страк реши, че този трябва да е военачалник. Щитът обаче го принуждаваше да предприеме друга стратегия.

Миг преди да се изравни с изправилия се на задните си крака гущер, той сграбчи гривата на коня си и я дръпна, като го накара да спре рязко. След това се пресегна светкавично и усука поводите около муцуната на киргизила, като внимаваше да избягва стрелкащия се език. Когато приключи, дръпна с всичка сила юздите нагоре. Полузадушен киргизилът замята глава и започна да сумти оглушително.

Страк заби пети в хълбоците на коня си и го пришпори. Животното напъна мишци, но го задържаше усуканата около муцуната на киргизила юзда. Неспособен да овладее животното, коболдът се наведе на седлото и замахна с меча си към Страк, но не можа да го достигне.

С извит под почти неестествен ъгъл врат, киргизилът най-сетне се поддаде на напъна. Завъртя се на място, а ездачът му кресна изплашено и се свлече от гърба му, изпускайки щита. Страк пусна юздите и насочи коня към сваления си противник. Коболдът още се мъчеше да се изправи, когато едно от предните копита на коня се стовари върху голия му череп.

Страк погледна през рамо. Успя да разпознае Койла, която бе изгубила коня си и се сражаваше в страховито меле. Към нея се приближаваха едновременно неколцина противници.

От подобна къса дистанция не можеше да ги задържи с метателни ножове. Използвайки ножовете си като кинжали, тя отбиваше ударите им и нападаше, като се въртеше бясно, за да избегне дългите им копия.

Един по-невнимателен коболд получи косящ удар с кинжала през шията и тупна възнак. Но веднага мястото му бе заето от друг. Докато вдигаше меча си, Койла се шмугна отдолу и му нанесе два къси, отривисти удара в гърдите. Трети ездач изникна пред нея, замахнал с копие. Беше твърде далеч, за да го нападне с кинжал, но прекалено близо, за да мята по него. Тя заотстъпва, втренчила се като хипнотизирана в назъбеното острие.

Зад гърба на коболда блесна секира и главата му отлетя настрани. Тялото остана изправено още няколко секунди, сетне рухна в кървавия прахоляк. Мястото му зае ухилената физиономия на Джъп.

— Май няма да издържим още дълго — викна й той.

— Продължавай да сечеш! — бе късият отговор.

Двамата опряха гърбове и размахаха оръжия.

Алфрей подкоси с ритник един коболд, докато отбиваше с меча ударите на друг, яхнал киргизил. Гущерът стрелкаше с език коня на знаменосеца и той едва успяваше да го удържи. Наблизо двама оръженосци сечаха повален коболд.

Хаскеер успя да вдигне от земята меча, който бе изпуснал, но почти веднага бе блъснат от коболдски ездач и отново го изпусна. Друг ездач се извиси над него, примамен от лесната плячка на невъоръжения орк. Ятаганът му просветна. Хаскеер се наведе. Острието изсвистя на косъм над главата му. Хаскеер скочи и стовари тежкия си юмрук в лицето на противника си. С другата си ръка го сграбчи за китката и я извъртя толкова рязко, че костите му изпукаха. Коболдът изпищя. Хаскеер продължи да го удря в лицето, докато онзи изпусна оръжието си. После го повали и го прониза със собственото му острие.

Завладян от желание да убива, Хаскеер се извърна към следващия противник. Коболдът бе с гръб към него и се биеше с друг орк. Хаскеер го изтръгна от седлото и го удари в земята. След това започна да го налага. Тъничките крайници на коболда подскачаха при всеки удар.

Наблизо прелетя оръженосец, ударен от опашка на киргизил, и се стовари в групичка от неколцина противници. Орки и коболди се затъркаляха по земята, вплетени на кълбо.

Последният коболд, който препречваше пътя на Страк, се оказа колкото опитен в ръкопашния бой, толкова и упорит. Вместо да сече и да мушка, Страк се оказа въвлечен в истински дуел. Киргизилът на коболда бе по-нисък от коня на Страк и командирът на Върколаците трябваше да се навежда, за да може да достига врага си. Това неудобство, комбинирано с уменията на противника му, значително го затрудняваше в опитите да пробие защитата му. Всеки удар беше париран, на всяко мушване се отвръщаше със същото.