Стен Никълс - Орки

От своя страна тя разпозна в него борбата между унистката превзетост и мъжкото сластолюбие. Афродизиакът щеше да помогне везните да се наклонят към второто и да заглуши болката от преживените мъчения. Ако се наложеше, щеше да подсили процеса с малко от магията си. Но тя знаеше, че доброто забавление не се нуждае от магия.

Покатери се върху масата и доближи лицето си до неговото. От странният й сладникав дъх космите по тила му настръхнаха. Тя се наведе и зашепна нежни слова в ухото му и той отново почувства, че се изчервява.

Мина известно време, преди да успее да се съвземе.

— Защо ме измъчваш така? — попита той.

— Ти сам се измъчваш — отвърна Дженеста, — като отричаш радостите на плътта.

— Блудница!

Тя се изкикоти, плъзна се надолу и погали с език гърдите му. Отново се надигна, престори се, че ще го целуне, но в последния миг се дръпна назад. Облиза пръсти и докосна с тях зърната му, които скоро набъбнаха. Дишането му се учестяваше. Отварата започваше да действа.

Той преглътна мъчително, направи последен опит да се овладее и рече:

— Мисълта да се съчетая с теб ми е противна.

— Така ли? — Тя го яхна и притисна окосмените си слабини към корема му. Мъжът напъна мишци, но нямаше сили да се пребори с оковите.

Дженеста очевидно се наслаждаваше на унижението му. Разтвори устни и изплези език, който изглеждаше твърде дълъг за кухината, в която се съдържаше. Оказа се и грапав, когато започна да го ближе по раменете и шията.

Мъжът несъмнено беше възбуден, въпреки волята си. Тя стисна хълбоците му с бедрата си и отново се разлюля върху него. На лицето му се меняха едно след друго противоречиви чувства — надежда, отвращение, възбуда, нетърпение. Страх.

— Не! — изтръгна се мъчителен стон от устата му.

— Но ти го искаш — зашепна отново тя. — Защо иначе ще си вече готов за мен? — Тя се повдигна лекичко, плъзна ръка надолу, улови члена му и лекичко го насочи. След това плавно се отпусна върху него и започна да се повдига и спуска в бавен, равномерен ритъм. Главата му се мяташе настрани, от устата му потече пяна. Дженеста постепенно ускоряваше темпото. Движенията й ставаха все по-бързи. Той започна да им се поддава, в началото неохотно, но после на свой ред се повдигаше, за да я посрещне. Дженеста отметна косата си назад. Светлината от фенерите се прецеждаше през кичурите и я обгръщаше в неземно сияние.

Усещайки, че мъжът всеки миг ще излее семето си, тя започна да го язди безжалостно и необуздано. Той се гърчеше, мяташе, дърпаше, опитвайки се да сдържи момента на кулминацията.

Изведнъж кинжалът отново се озова в ръцете й и тя го вдигна високо.

Оргазмът и ужасът го изпълниха едновременно.

Острието се заби в гърдите му — веднъж, после още няколко пъти. Мъжът нададе нечовешки вик и задърпа толкова силно ръцете си, че кожата на китките му се раздра. Дженеста продължаваше да го мушка и разсича, без да обръща внимание на виковете му.

Крясъците му постепенно утихнаха в сподавено хъркане. После главата му увисна настрани и той замря.

Тя захвърли кинжала и бръкна с ръце в кървавата цепнатина, зейнала на гърдите му. Веднага щом оголи ребрата му, взе чука и започна да блъска по тях. Още след втория удар те се спукаха и няколко назъбени парченца от костта отлетяха встрани. Дженеста остави и чука и зарови ръце във вътрешностите, докато напипа още трепкащото сърце. С едно последно усилие го изтръгна. Повдигна го към устата си и впи зъби в него.

Колкото и голямо да бе сексуалното й удоволствие, то не можеше да се сравни с това, което изпитваше в момента. С всеки къс от нежната плът живителната сила на жертвата се сливаше с нейната собствена. Усещаше го като освежителен прилив към онзи скрит в нея извор, от който черпеше насъщна магьосническа енергия.

Седнала със скръстени крака върху трупа, цялата омазана с кръв, тя се наслаждаваше на чудовищното пиршество.

Щеше да се засити — поне за известно време.

Докато изсмукваше последните късчета месо от ноктите си, откъм най-тъмния ъгъл на покоите й се приближи черно-бяла котка и измяука.

— Здравей, Сапфир — викна й Дженеста и се плесна по бедрото.

Котката скочи горе без никакво усилие. Подуши трупа и започна да лочи лакомо от огромната рана.

Кралицата се усмихна снизходително, слезе от мраморната маса и тръгна боса към окачения в ъгъла шнур на звънеца.

Охраната се яви мигновено на повикването й. И да имаха някакви чувства относно сцената, която завариха, запазиха ги за себе си.