Стен Никълс - Орки

Без никакво съмнение тя бе привлекателна. Ала в красотата й се долавяше някаква спотаена заплаха. Тя предизвика у затворника сърцебиене и едновременно с това пробуди в душата му неясно чувство на отвращение. В свят, изобилстващ от расови различия, тя бе нещо невиждано от него досега.

— Не показваш нужното уважение — отбеляза кралицата. Забележката й го стресна. Сякаш му даде да разбере, че тук нищо не може да остане скрито.

Затворникът се изтръгна от унеса на съзерцанието си. Въпреки болката на устните му затрепка цинична усмивка. Погледна към веригите, с които го бяха оковали, и проговори за първи път:

— Няма как, дори да го исках.

Дженеста също се засмя.

— Моите стражници с радост ще ти помогнат.

Войниците го принудиха да коленичи.

— Така е по-добре — отбеляза тя със сладък гласец.

Озовал се на нивото на гърдите й, затворникът едва сега забеляза ръцете й. Пръстите й бяха издължени повече от нормалното и завършваха с два пъти по-дълги нокти. Тя се приближи към него и докосна съвсем леко раните на гърба му. Направи го почти нежно, ала въпреки това той трепна. Тя прокара нокът по дължината на една от резките. След нокътя й остана кървава диря. Човекът изстена. Дженеста дори не се постара да скрие задоволството си.

— Проклета да си, езическа кучко!

Тя се разсмя.

— Типичен унист. Всеки, който не изповядва религията ви, е езичник. Но вие самите сте повече от смешни с представите ви за един-единствен бог.

— Докато вие пък почитате стари и мъртви богове.

— Колко малко знаеш. Религията на пантеонистите съдържа дори по-стари богове от нашите. Живи богове, ако искаш да знаеш.

Той се закашля, прегърбен и измъчен.

— А ти към пантеонистите ли се числиш?

— И какво, ако е така?

— Пантеонистите също са еретици, но поне са хора.

— Докато аз не съм, и следователно не мога да изповядвам религията им? Невежеството ти е типично за твоята раса. Пътят на пантеонистите е пътят на всички. Освен това, аз съм човек, макар и отчасти.

Той повдигна учудено вежди.

— Не си ли виждал досега хибрид? — Тя не изчака отговора. — Очевидно не. Аз съм наполовина нияд, наполовина човек, но съм взела най-доброто и от двете раси.

— Най-доброто? Подобно единение е направо богохулство!

Кралицата, изглежда, намери думите му за забавни, защото отметна назад глава и отново се разсмя.

— Но стига празни приказки. Не те докараха тук само за да поспорим. — Тя кимна на войниците. — Пригответе го.

Отново го изправиха на крака и го отведоха при мраморната маса, където го вдигнаха под мишниците. Той извика от болка, когато го стовариха върху твърдата повърхност. Стражниците свалиха оковите му и го приковаха отново, този път за масата.

Когато приключиха, Дженеста им даде знак да си вървят. Те се поклониха и излязоха.

Дженеста се приближи до огнището и метна вътре малко изсушени ароматични листа. Въздухът се изпълни с упойваща миризма. Върна се при олтара и взе ритуалния кинжал и чашата.

Мъжът извърна глава към нея и помоли:

— Нека поне смъртта ми да е бърза.

Тя се надвеси над него с нож в ръка. Той въздъхна и започна да шепне някаква неразбираема молитва, но скоро изгуби нишката и продължи с неясни брътвежи.

— Говориш безсмислици — скастри го тя. — Успокой езика си.

Острието в ръката й се издигна нагоре. Тя замахна и сряза препаската му. Завъртя парчето плат с острието на кинжала и го запрати встрани. След това постави оръжието на края на масата и огледа отблизо оголените му слабини.

— Какво… какво правиш…? — повтаряше той изплашено. Лицето му бе зачервено от срам. Той преглътна и захленчи.

— Вие, унистите, имате крайно неестествено отношение към телата си — обясни му тя с делови тон. — Изпитвате срам към нещо, от което не бива да се срамувате.

После повдигна главата му с една ръка и поднесе чашата към устните му.

— Пий!

Достатъчно от течността успя да достигне гърлото му, преди той да се задави и да стисне устни. Тя махна чашата и се отдръпна. От крайчетата на устните му се стичаха струйки от жълтата като урина отвара.

Действието й бе бързо, ефектът — краткотраен, та затова Дженеста не губеше време. Тя развърза мантията си и я остави да се свлече на пода.

Той я гледаше с ококорени от изненада очи. Погледът му се плъзна по щръкналите й сочни гърди, спусна се надолу към изваяните й хълбоци и примамливо окосмения хълм на слабините й.

Дженеста притежаваше физическо съвършенство, което съчетаваше пищния чар на човешката жена с причудливото наследство на смесения й произход. Никога досега не бе виждал нещо подобно.