Глен Кук - Черният отряд

— Господине… — опули се с широко отворена уста. — Вие!

Гарвана впери в него немигащия си поглед. По лицето му не трепна нито мускулче. Кръвта се оттече от бузите на дебелака. Джалена погледна групата ни почти умолително, пак се извърна към Гарвана, накрая — към Капитана. Устните му се размърдаха, но не издаде никакъв звук. Междувременно нашият предводител протегна длан към домакина ни. Гарвана пое брошката на Ловеца на души и я закачи над сърцето си. Джалена пребледня като платно. Отстъпи.

— Май те познава — отбеляза Капитана.

— Мислеше ме за мъртъв.

Джалена се върна в компанията си, където започна да заеква и ръкомаха оживено. Бледолик мъж премести очи към нас. След кратък спор всички се изнесоха от градината.

Гарвана не се впусна в обяснения. Вместо това попита:

— Е, ще се хващаме ли за работа?

— Ще благоволиш ли да осветиш случилото се? — в гласа на Капитана се прокрадна опасна мекота.

— Не.

— По-добре премисли. Присъствието ти може да изложи на риск целия отряд.

— Няма. Въпросът е личен. Няма да ви го натрапвам.

Капитана се съсредоточи. Не е от хората, които се ровят в миналото на другите. Не и без причина. Реши, че в случая има повод и попита:

— И как ще ни го спестиш? Явно си специална фигура за лорд Джалена.

— Не за Джалена. За негови приятели. Стара история. Ще я уредя, преди да се присъединя към вас. Петима души трябва да умрат, за да обърнем страницата.

Какъв прекрасен аромат! Ах, ухание на загадъчност и тъмни дела, на интриги и мъст. Солта на интригуващия разказ.

— Аз съм Знахаря. Имаш ли основания да не споделяш миналото си?

Гарвана ме изгледа. Очевидно дърпаше с всичка сила юздите си.

— Случаят е личен, стар и срамен. Не искам да говоря за него.

— В такъв случай не мога да гласувам за приемането му — отбеляза Едноокия.

Двама мъже и една жена се спуснаха по настланата с плочи алея и спряха, оглеждайки мястото, където бе стояла групата на лорд Джалена. Закъснели ли бяха? Изглеждаха изненадани. Проследих съвещанието им.

Брестака подкрепи Едноокия. Както и Лейтенанта.

— Знахар? — вдигна вежди Капитана.

Дадох своя вот — положителен. Подушвах загадка и не исках да я изтърва.

— Знам част от историята ти, Гарван — продължи предводителят ни. — Затова ще гласувам като Едноокия. За доброто на братството. Бих искал да си сред нас. Но… Уреди въпроса, преди да тръгнем.

Закъснелите се насочиха към нас с вирнати носове, твърдо решени да уточнят къде са изчезнали приятелчетата им.

— Кога заминавате? — попита Гарвана. — Колко време имам?

— Утре, по изгрев.

— Какво? — сепнах се аз.

— Задръж! — намеси се Едноокия. — Как тъй ще тръгваме?

Дори Лейтенанта, който никога не задава въпроси, се включи.

— Нали щяхме да разполагаме с няколко седмици…

Беше си намерил момиче първото, откакто го познавам.

— Нуждаят се от нас на север — сви рамене Капитана. — Хромия загубил една крепост в Дяла. Покорили я Бунтовници, предвождани от някакъв Грапата.

Закъснелите се приближиха. Единият от мъжете ни попита:

— Какво стана с празненството в пещерата на камелиите?

Гласът му прозвуча като носово скимтене. Космите по врата ми настръхнаха. Преливаше от арогантност и презрение. Не бях чувал подобна интонация, откакто се присъединих към Черния отряд. Хората в Берил не използват този тон.

В Опал не познават Черния отряд, напомних си. Засега.

Гарвана реагира като ударен с мокър парцал. Замръзна. За миг ми се стори, че очите му са ледени остриета. После ъгълчетата им се повдигнаха от усмивка — най-зловещата, която някога съм виждал.

— Ясно защо Джалена получи пристъп на разстройство — прошепна Капитана.

Не помръдвахме, вкаменени от смъртоносното напрежение. Гарвана се обърна бавно и се надигна. Едва тогава тримата видяха лицето му.

Скимтящия гласец се задави. Спътникът му затрепери. Жената безмълвно отвори уста.

Не разбрах откъде Гарвана извади нож. Събитията се заредиха по-бързо, отколкото човешко око можеше да ги проследи. От прерязаното гърло на Скимтящия гласец бликна кръв. Стоманеното острие щръкна от сърцето на приятеля му. Лявата ръка на новия ни брат закопча гърлото на жената.

— Не. Милост! — прошепна тя безсилно. Не очакваше пощада.

Сключените пръсти на Гарвана я принудиха да падне на колене. Лицето й стана мораво и подпухна. Езикът й изскочи от устата. Жената сграбчи китката му и се загърчи. Той я вдигна и не отлепи поглед от нея, докато очите й се обърнаха и тялото й се отпусна. Последна агония — и беше мъртва.