СЕПУКО: Ритуално самоубийство в древна Лемурия и Япония, харакири.
СИЛАБОРНА ПИСМЕНОСТ: Вид сричково писмо, възникнало на основата на клинописа.
СИЛМАРИЛИ: Според елфическата митология – три безценни камъка, създадени от великия маг Феанор и пръснати по Земята от разселилите се елфически племена.
СИНЕДРИОН: Върховен съд на юдеите, намиращ се в Йерусалим.
СИНКЛИТ: Съвет на знатните при императора.
СИНОВЕ НА КАЗАЛА: Таен орден на почитателите на Казала – богинята на удушвачите. По-късно името се видоизменя на Кали и става едно от главните божества в индийската митология, а последователите й се наричат ту ги.
СИРИНГА: Музикален духов инструмент, който се състои от седем тръстикови цеви с различна дължина, свързани помежду си.
СКАЛД: Съчинител на песни, бард.
СКОЛЕПЕНДРА: Вид огромна тропическа стоножка, която достига над 30 сантиметра на дължина. Някои видове светят на тъмно.
СОКАК: Тясна извита уличка в ориенталски град.
СОКМЕН: Човек от недворянски произход, който получава земя от краля и се задължава с повинност – военна, парична и т.н.
СОНМ: Събрание, сбор, тълпа, множество.
СТАДИЙ: Старинна мярка за дължина, равна на 177.60 метра. Обикновено толкова са били дълги стадионите за олимпийските игри в древна Гърция.
СТАДИЯ: Мярка за дължина във Византия, равна на 600 стъпки или 192 метра.
СТАМПЕДО: Неконтролируемо движение на стадо изпаднели в паника животни.
СТАНИЦА: Въоръжено казашко поселище.
СТИГИЯ: Древно южно кралство, граничещо с Шем, Туран, Пунт, Кешан, Дарфар и Куш. Прародина на днешен Египет.
СТИЛЕТ: Късо хладно оръжие с тристенно острие, кинжал.
СТОУН: Английска мярка за тегло, равна на 6.5 килограма.
СТРАТЕГ: Началник на тема /военен окръг/ във Византия.
СУЛТАН: Освен като титла на източен владетел, терминът означава и украшение за глава, шлем или шапка.
СХОЛИ: Гвардейски части във Византия.
СЮЗЕРЕН: Върховен повелител във феодалната йерархия, на когото се подчиняват васалите.
СЮНГЕР: Морско мешесто животно, което след съответна обработка се ползва като гъба за баня, изтривалка.
ТАБАРД: Вид наметало, използвано предимно от униформени военни.
ТАГМА: Столична войска във Византия.
ТАЛАСЪМ: Митично същество, зла сила, срещана предимно в изоставени сгради, воденици, мостове, чешми и др. Известни са още като гоблини.
ТАН: Благородническа титла, носена от саксонски радетел на област.
ТАМАРИСК: Южно декоративно растение със широко изрязани листа.
ТАРАН: Прийом при морските сражения, при който дълъг шип на носа на бойния кораб се пробива пробойна в борда на неприятелския кораб. Терминът се използва и като обозначение на древно стенобойно оръжие и като прийом във въздушния бой.
ТАРАНТЕЛА: фолклорен танц със буйно темпо.
ТЕРАКОТА: Изпечена чиста глина.
ТИКОВО ДЪРВО: Растение с изключително твърда дървесина, използвана за направа на оръжия, важни корабни и машинни елементи и др.
ТИМАР: Вид ленно владение, поземлен имот, отстъпен от султана на заслужило военно лице.
ТИМПАН: Музикален инструмент, представляващ два бронзови сахана, които се удрят един в друг.
ТИНГ: Народно събрание в древна Исландия.
ТИРС: Тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрови шишарки на края.
ТИУНИ: Привилегировани слуги при източен владетел.
ТОР: Най-силният бог от скандинавската митология. Кара колесница, в която са впрегнати два огромни козела, и един от прякорите му е Колесничаря. Въоръжен е с огромния вълшебен боен чук Мьолнир. Слави се и като голям покорител на женските сърца. Бог на гърма, бурите и плодородието.
ТОРК: Гердан или лента, служещи за украса, направени от усукан метал и носени от древните гали, келти и брити.
ТРАП: Корабна стълба.
ТРЕБИЩЕ: Място, където се извършва жертвоприношение, жертвеник.
ТРИРЕМА: Голяма галера с три реда весла.
TPOJI: Митично чудовище, враждебно на елфите. Уродливи, силни и безпощадни, тролите са синоним на кръвожадност, тъпотия и ограниченост. В някои предания тролите се вкаменяват с настъпването на деня.
ТУМЕН: Крупен отряд при някои конни народи – повече от десет хиляди души.
ТУМЕНТАРКАН: Военачалник на тумен.
ТУР: Някогашен грамаден див бик, населявал горите Западна Европа. Имал черен цвят и дълги, извити и насочени напред рога. Изчезнал в края на 17 век.
ТУРМА: Военна част във византийската армия с численост около 5000 души, равна на легион.
ТЮРБАН: Чалма, или женска забрадка или шапка, навита като чалма.
Читать дальше