Ник Перумов - Черното копие и сянката на Властелина

ДОЗОРИ: Изпратени пред линията на основната войскова част малобройни разузнавателни отряди. Задачата им е да следят за придвижването на противниковите сили.

ДРАКАР: Старинен малък боен кораб, предимно с ветроходно снаряжение. По изключение се е движел и на весла. Любим плавателен съд на древните викинги.

ДРЕЙК: Малък неотровен дракон, подобен на уивърна. Големината му рядко надминава тази на едро куче. Живее на ята.

ДРИАДИ: Горски нимфи, самодиви в древногръцката митология. В келтската и уелска митология – духове на дървета, с които друидите се свързвали за вдъхновение.

ДРОМОН: Голям древен плавателен съд, с предимно търговски функции. Във Византия – боен кораб сто души гребци и толкова екипаж.

ДРОТИК: Леко метално копие, използвано за лов и война. Острието му обикновено е изработено от кост, мегал или камък.

ДРУЗА: Група сраснали, слепена с обща основа група кристали, оформена само в свободния си край.

ДУМВИР: Еди от двамата равнопоставени командващи флота или военна кампания в античния свят.

ДЮЙМ: Мярка за дължина, равна на 2.50 сантиметра. Използвана от народите в Северна Европа, сега останала само в Холандия.

ДЪН: Укрепено селище на сакси, келти и брити в вредните векове.

ЕГЕР: Въоръжен ловен надзирател, или предводител да ловна хайка. В някои армии от 17 – 19 век – вид леко въоръжена конница.

ЕГИСИАСТ: Прокълнатия меч, известен още в скандинавската митология и като Счупения меч. Последното оръжие, изковано от легендарния трол Трейн. Носи проклятие на притежателя си. По време на Великата война между държавите на елфи и троли – Елфхайм и Тролхайм, е поправен от бога на скандинавските ковачи – Болверк. В ръцете на човека Скерфолк, отгледан от елфите, спомага за разгрома на армията на тролите. Става причина за смъртта на Скерфолк и природения му брат – берсерка Валгард.

ЕЙЛ: Вид силно черно английско пиво.

ЕКЗОРСИСТ: Вид заклинател, прогонващ зли сили прокълнати или омагьосани с черна магия хора.

ЕЛФ. Митично същество, обладаващо свръхестествени Дарби. Живее хилядолетия и е добронамерено спрямо хората.

ЕЛДА: Едногодишно фуражно и медоносно растение, чийто зърна се ползват вместо жито.

ЕНИГМА: Сложна логическа задача за разрешаване.

ЕСАУЛ: Низш офицерски чин в казашката войска.

ЕСКАДРА: Група кораби под общо командване.

ЕСКАЛИБЪР: Мечът на владетелите. Най-популярното оръжие в земната история. Творение на ковача-трол Трейн. Отначало атрибут на владетелите на елфите, след изчезването на тяхната цивилизация се появява а средновековна Британия. Езерната лейди Немю с посредничеството на магьосникът Мерлин го дава на крал Утер Пендрагон, а след това и на сина му Артур.

ЕФЕС: Предпазна част на хладно оръжие, между острието и дръжката.

ЕФЕСТРИДА: Плащ с многобройни закопчалки, предимно фибули.

ЕФТАЛИТИ: Обединени племена от ираноезичен произход, наречени още бели хуни.

ЕШМЕДЕМЕ: Голям пир, угощение.

ЗАБРАЛО: Подвижна предна част на шлема, която може да се спуска, за да защитава лицето.

ЗАКЛИНАНИЕ: Словесна формула, израз с реална или предполагаема тайнствена магическа сила, която предизвиква добро или зло.

ЗАКЛИНАТЕЛ: Лице, което произнася заклинание.

ЗАЛМОКСИС: Тракийски жрец-цар, вероятно от племето на гетите, обожествен след смъртта си. Образът му постепенно се слива с този на гръцкия бог Дионисий – бога, комуто е служил.

ЗАНДРАК: Отровна гъба, петниста мухоморка.

ЗЕМЕЛА: В гръцката митология – любима на Зевс тиванска царица, дъщеря на Кадм и Хармония. Майка на бог Дионисий.

ЗООМОРФИЧНА ФОРМА: Изделие с формата на животинска глава.

ЗУНИЦА: Дъга след дъжд.

ИАНТА: Столицата на Офир.

ИНВАЗИЯ: Широкомащабно нападение, нахлуване.

ИНКУБ: Митично чудовище от мъжки пол, което напада жените по време на сън. Също – синоним на изкуствено създадено магическо същество, кадавър.

ИНЧ: Мярка за дължина, равна на 1/12 част от фута или на 2,54 сантиметра.

ЙОМЕН: Свободен селянин в средновековна Англия.

ЖАБЕЛТ: Морска мерна единица за разстояние, равна на 185.2 метра, или една десета от морската миля.

КАВХАН: Висша титла при някои номадски народи.

КАГАНАТ: Вид на държавно управление, характерно за номадските народи в древността. Представлява обединение на няколко племена, понякога дори с различен етнически произход, с общо управление, но само по време на война.

КАЛУНА: Растение от семейство житни, дива ръж.

КАЛЪЧ: Нож, острие /турски/.