БИГА: Древна колесница, теглена от два коня.
БИЗАНМАЧТА: Предна мачта на плавателен съд, на която се опъва платното бизан.
БЛОКХАУС: Укрепена сграда във крепост или палисада, обикновено със собствен водоизточник.
БОЖИ СЪД: Широко използван в средновековието способ за разрешаване на спорове. Освен в двубои със строго регламентирани правила, Божия съд се е изразявал и в преодоляването на най-различни изпитания, напр. носене на нагорещено желязо от олтара до вратите на църква, ходене по нагорещени въглени и др.
БОЙНА ФАЛАНГА: Вид тактическа постройка на войскова единица или цяла армия. По-известни са Македонската фаланга, Римската Костенурка и Английското Каре
БРАМСЕЛИ: Въжета, с които рейте с платната се натъкмяват спрямо вятъра и курса на кораба.
БРАУНИ: Тъмнолики, рошави, облечени в кафяво дребни феи, която помага на хората, докато спят. В келтската митология ги наричат още пикси.
БУШПРИТ: Наклонена мачта на самия нос на плавателен съд, служеща за закрепване на косото платно.
ВАЛКИРИИ: Жени-войни, безумно смели и отмъстителни. Появяват се на бойното поле по заръка на някой от върховните богове и накланят везните на победата в една или друга страна. Отвеждат падналите герои в царството на Валхала.
ВАЛУН: Голям объл камък, обла скала, морена.
ВАЛХАЛА: Царство на падналите в бой герои в древноскандинавската митология.
ВАХМИСТЪР: Подофицерски чин в казашката войска, старшина.
ВАХТЕН: Термин в корабоплаването, обозначаващ дежурен матрос, отговарящ за реда на кораба.
ВЕЕРНА ЗАЩИТА: Термин във фехтовката, ветрилна защита. Особено ефективен способ за противодействие срещу многоброен противник.
ВЕНДЕТА: Вражда, кръвно отмъщение, което се предава поколения наред.
ВЕНЗЕЛ: Преплетени начални букви на име и фамилия, един от символите на владетел.
ВЕЩЕР: Опитен магьосник, отдал се на бялата магия. Синоним на вещ, учен човек.
ВИНЧ: Приспособление на корабите за навиване на дебели въжета и вериги, вид макара.
ВИРА: Парично обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.
ВИТИЯ: Сладкодумен оратор, виртуозен майстор.
ИРИОН: Висок цилиндричен кош, пълен с пръст, който се е използвал за прикритие.
ГАЛЕРА: Древен плавателен съд, с гребно задвижване. Използван за превоз на стоки, търговия и бойни действия.
ГАЛОН: Мярка за вместимост /за течности и зърно/, равна на 4.546 литра в Англия и 3.785 литра в САЩ.
ГАЛС: Термин в корабоплаването, означаващ спазване на определен курс по отношение на вятъра.
ГИНЕКЕЙ: В Древна Гърция – женската половина на дома, в задната част на двора. Във Византия – държавна или частна работилница, където работят както жени, така и мъже-роби.
ГНОМИ: Дребни духове, живеещи обикновено под земята. грозни и безобразни създания. Наричани още „Земни стихии“, тези подземни духчета пазят съкровищата на земята.
ГОБЛИНИ: Митични създания, таласъми подобни на орките. Не обладават особени магически сили и умения.
ГОРТАТОР: Старши надзирател в гребния трюм на галера.
ГРИФОН: Митични чудовища с орлови криле и глави и тела на лъвици, които пазели златните находища.
ГУНЯ: Вид дебела горна дреха, използвана от древните келти. Правела се обикновено от плътен тепан вълнен плат.
ГУРАХ: Полубог, съратник на бог Моллох. Създал множество чудовищни създания, едно от които е Глутницата на Гурах.
ГУРМАН: Любител на изтънчените кулинарни удоволствия, гастроном,
ДАГО: Още ДАГА. Вид кама с особен предпазител на ефеса, служещ за задържане и пречупване на вражеското острие.
ДАЖБОГ: В славянската митология – бог, свързан със Слънцето.
ДАЙКА: Скална жила.
ДВУРЪЧЕН МЕЧ: Дълго право хладно оръжие с двустранно наточено острие и удължена дръжка. Поради своята тежест се използвало предимно с две ръце и затова е наречено двуръчно.
ДВУЯНКА: Музикален инструмент от трако-елинска-та античност. Състои се от две разперени под ъгъл конусовидни флейти с общ накрайник.
ДЕЛИРИУМ: Състояние на бълнуване и безсъзнание.
ДЕПЕША: Спешно писмено съобщение от командващ офицер до подчинените му.
ДЖЕЙНАР: Животно от рода на газелите, сега обитава полупустинните райони на Европа и Азия.
ДЖИН: Дух, който излиза от бутилка и обладава значителни магически сили.
ДИОНИСИЙ: Божество от тракийски произход, бог на плодоносещата сила на земята, на растителността, на лозата и на виното.
ДИСЛОКАЦИЯ: Прехвърляне, разместване на сухопътни войскови части.
Читать дальше