Джордж Мартин - Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените

Морския змей щял да командва флота, а принцеса Ренис трябвало да лети пред тях, за да попречи на враговете да атакуват с дракони корабите им. Междувременно гарвани щели да пристигнат в Речен пад, Орлово гнездо, Пайк и Бурен край, за да спечелят предаността на техните лордове.

Тогава заговорил най-големият син на кралицата, Джекерис:

— Ние трябва да занесем тези писма — казал той. — Драконите ще спечелят лордовете по-бързо от гарваните.

Брат му Лусерис се съгласил, настоявайки, че той и Джек са вече мъже или поне почти достигнали възрастта.

— Чичо ни ни нарича Стронг и твърди, че сме копелета, но когато лордовете ни видят на гърбовете на дракони, те ще разберат, че това е лъжа. Само Таргариен яздят дракони.

Дори младият Джофри се намесил, предлагайки да яхне своя дракон Тираксес и да се присъедини към братята си.

Принцеса Ренира забранила; Джоф бил само на дванадесет. Но Джекерис бил на петнадесет Лусерис на четиринадесет; силни и едри младежи, добре тренирани и служили дълго като скуайъри.

— Ако ще ходите, ще отидете като вестоносци, а не като рицари — наредила им тя. — Не трябва да взимате участие в никакви битки.

Нейно величество не се съгласила да ги използва като нейни пратеници, докато двете момчета не се заклели тържествено над копие на Седемлъчата звезда. Било решено, че Джек като по-голям, ще поеме по-дългата и опасна задача първо да отлети до Орлово гнездо, за да се договори с Девата на Долината, след това до Бял пристан, за да спечели лорд Мандърли и най-накрая до Зимен хребет, за да се срещне с лорд Старк. Задачата на Люк щяла да бъде по-кратка и безопасна; той трябвало да лети до Бурен край, където се очаквало, че Борос Баратеон ще го посрещне радушно.

Прибързаната коронация на Ренира се провела на следващия ден. Пристигането на сър Стефон Дарклин, бивш рицар от Кралската гвардия на Егон, било повод за голяма радост на Драконов камък, още повече, когато се разбрало, че той и неговите приближени („обърни-плащове“, както сър Ото щял да ги нарече, когато обявявал награда за залавянето им) са донесли откраднатата корона на крал Джеерис Миротворецът. Триста чифта очи гледали към принц Демън Таргариен, когато поставял короната на Стария крал върху главата на съпругата си, провъзгласявайки я за Ренира Таргариен, първа с това име, кралица на андалите, ройнарите и Първите хора. Принцът се провъзгласил за протектор на кралството, а Ренира посочила най-големия си син Джекерис за принц на Драконов камък и наследник на Железния трон.

Първото нещо, което Ренира предприела като кралица, било да обяви сър Ото Хайтауър и кралица Алисънт за предатели и бунтовници.

— Колкото до моите братя и моята сладка сестра Хелена — заявила тя — те са били подведени от съветите на зли хора. Нека да дойдат в Драконов камък, да прегънат коляно и да помолят за прошка, и аз с удоволствие ще пощадя живота им и ще ги допусна обратно в сърцето си, защото те са моята кръв, а никой човек не е по-прокълнат от родоубиеца.

Мълвата за коронацията на Ренира достигнала Червената цитадела на следващия ден, за огромно неудоволствие на Егон II.

— Моята сестра и чичо ми са обвинени в измяна — заявил младият крал. — Искам ги осъдени, искам ги арестувани, искам ги мъртви.

По-разумните членове на зеления съвет поискали преговори.

— Трябва да накараме принцесата да разбере, че каузата й е обречена — казал Великият майстер Орвил. — Брат не бива да воюва срещу сестра си. Изпратете ме при нея, за да можем да разговаряме и да постигнем някакво приемливо споразумение.

Егон не искал и да чуе. Септон Юстас разказва, че Негово величество обвинил Великият майстер в предателство и заплашил да го хвърли в черните килии при „неговите черни приятели“. Но когато двете кралици — майка му кралица Алисънт и жена му кралица Хелена, се застъпили за Орвил, кралят неохотно отстъпил.

И тъй, Великият майстер Орвил поел през залива Черна вода под мирно знаме, водейки със себе си свита, в която били включени сър Арик Каргил от Кралската гвардия и сър Гуейн Хайтауър от Златните плащове, както и няколко писари и септони.

Предложените от краля условия, били щедри. Ако принцесата го признаела за крал и коленичела пред Железния трон, Егон II щял да я утвърди като владетелка на Драконов камък и да позволи на сина й Джекерис да наследи острова и замъка след нейната смърт. Нейният втори син, Лусерис, да бъде признат за законен наследник на Дрифтмарк, както и на земите и владенията на дома Веларион; на момчетата й от принц Демън, младия Егон и Визерис, да бъде осигурено почетно място в двора — първият щял да служи като скуайър на краля, а вторият като негов виночерпец. Всички лордове и рицари, заговорничили с нея срещу своя истински крал, щели да бъдат помилвани.