Джордж Мартин - Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените

— Моя кралице!

Тъй като Върховния септон в Староград бил вече твърде стар и немощен, за да пътува до Кралски чертог, честта да помаже челото на крал Егон със свещените масла и да го благослови със Седемте имена на бога, се паднала на септон Юстас. Някои от присъстващите, чиито очи били по-силни, можели да забележат, че редом с краля се намирали само четири бели плаща, а не пет, както по-рано. Предишната нощ поддръжниците на Егон II понесли първата измяна: сър Стефон Дарклин от Кралската гвардия се измъкнал от града заедно със скуайъра си, двама стюарди и четирима стражи. Под прикритието на тъмнината се добрали до странична врата, където ги очаквала рибарска лодка, за да ги отведе на Драконов камък. Те носели със себе си открадната корона: обръч от жълто злато, украсен със седем скъпоценни камъка в различни цветове, която носил крал Визерис, а преди него Старият крал Джеерис. Когато принц Егон предпочел да носи желязната корона с рубини на Завоевателя, с чието име бил назован, кралица Алисънт заповядала короната на Визерис да бъде заключена, но стюардът, който получил заповедта, избягал с нея.

След коронацията кралските гвардейци съпроводили Егон до неговия боен дракон, великолепно създание със златисти люспи, и нежнорозови мембрани на крилете. Драконът на златната зора се наричал Слънчев огън. Мункун свидетелства, че кралят три пъти обиколил града, а след това се спуснал зад стените на Червената цитадела. Сър Арик Каргил повел Негово величество в осветената от светлината на факли тронна зала, където Егон II се изкачил по стъпалата към Железния трон пред погледите на хиляда лордове и рицари. Наздравиците гърмели из цялата зала.

На Драконов камък не чули поздравленията. Вместо това, крясъци ехтели из коридорите и стълбищата на Кулата на Морския дракон, където изтръпнала и изтощена Ренира Таргариен мъчително раждала вече трети ден. Детето трябвало да се роди след още един лунен кръг, но новините от Кралски чертог довели принцесата до дива ярост и това изглежда предизвикало раждането, като че ли и бебето също било ядосано и се борело да излезе. Принцесата проклинала през цялото време докато ражда, призовавала яростта на боговете да се стовари върху природените й братя и тяхната майка — кралицата. Тя описвала подробно мъченията, на които щяла да ги подложи, преди да ги остави да умрат. Проклинала и детето в себе си.

— Излез! — крещяла, дращейки издутия си корем, докато майстерът и акушерката й се опитвали да я обуздаят. — Чудовище, чудовище, излизай, излизай, ИЗЛИЗАЙ!!!

Когато бебето най-после излязло, то наистина се оказало чудовище: мъртвородено момиченце, изкривено и уродливо, с дупка в гърдите, където трябвало да бъде сърцето и къса, люспеста опашка. Мъртвото момиченце било наречено Висения. Принцеса Ренира оповестила тъжната новина на следващия ден, когато млякото на мака притъпило болката й.

— Тя беше единствената ми дъщеря, а те я убиха. Откраднаха ми короната, убиха дъщеря ми и ще поемат отговорността си за това.

И така, Танцът започнал, когато принцесата свикала свой собствен съвет. „Черният съвет“, заседавал срещу „зеления съвет“ на Кралски чертог. Ренира оглавила съвета, съвместно със своя чичо и съпруг, принц Демън. Тримата й сина също присъствали, въпреки че нито един от тях не бил пълнолетен (Джек бил на петнадесет, Люк на четиринадесет и Джофри на дванадесет). Двама кралски гвардейци били с тях: сър Ерик Каргил, брат-близнак на сър Арик и сър Лорънт Марбранд от Западните земи. Тридесет рицари, стотина стрелци и триста войници съставлявали гарнизона на Драконов камък. Тази войска се смятала за достатъчна, за внушителните размери на крепостта.

— Има какво да се желае от армията, обаче, ако ще я използваме за завоюване — кисело отбелязал принц Демън.

Участие в черния съвет взели още дузина от по-малките лордове, знаменосци и васали на Драконов камък, като сред тях били: Селтигар от остров Нокът, Стаунтън от Гарванов покой, Маси от Каменен танц, Бар Емон от Остронос и Дарклин от Дъскъндейл. Но най-великият лорд, който се заклел в служба на принцесата бил Корлис Веларион от Дрифтмарк. Макар Морския змей да бил остарял, той обичал да казва, че е сграбчил живота, „както давещ се моряк се вкопчва в отломка от потънал кораб. Вероятно Седемте са ме закриляли за тази последна битка“. С лорд Корлис пристигнала и неговата съпруга, принцеса Ренис на петдесет и пет години. Лицето й било мършаво и набраздено, сребърната й коса била прошарена с бяло, но все още била свирепа и безстрашна, както когато била на двадесет и две. Жена, която понякога народът наричал „Почти кралицата“.