Джордж Мартин - Принцесата и Кралицата или Черните и Зелените

Ренира изслушала условията в пълно мълчание, след което попитала Орвил дали помни баща й, крал Визерис.

— Разбира се, Ваша милост, — отговорил майстерът.

— Тогава може би ще ни кажете кого посочи той като свой наследник и правоприемник? — казала кралицата, а короната била на главата й.

— Вас, Ваша милост — отговорил Орвил.

А Ренира кимнала и казала:

— Със собствената си уста признахте, че аз съм законната кралица. Защо тогава служите на този самозванец, моят брат? Предайте му, че аз ще получа трона си или ще получа главата му — казала тя, отпращайки преговарящите.

Егон II бил на двадесет и две, бързо се палел и трудно прощавал. Отказът на Ренира да приеме условията му, направо го вбесил.

— Предложих й щедри условия, а курвата се изплю в лицето ми — отсякъл той. — Това, което ще се случи, е изцяло по нейна вина.

Още докато говорел, Танцът започнал. Корабите на Морския змей тръгнали от град Корпус и Града на Подправките, за да блокират Гърлото, пресичайки търговията от и към Кралски чертог. Скоро след това Джекерис Веларион вече летял на север на гърба на своя дракон Вермакс, брат му Лусерис се отправил на юг върху Аракс, докато принц Демън яздел Караксес към Тризъбеца.

Харънхъл веднъж вече бил доказал, че е уязвим откъм небето, когато Егон Дракона го бил превзел. Възрастният кастелан на замъка сър Саймън Стронг побързал да свали знамената си, когато Караксес запалил върха на Кулата на Кралската клада. Освен върху Харънхъл, принц Демън с един замах сложил ръка и върху значителното богатство на дома Стронг и на дузина ценни заложници, сред които сър Саймън и внуците му.

Междувременно, принц Джекерис полетял на север, да призове лейди Арин от Долината, Лорд Мандърли от Бял пристан, лорд Борел и лорд Съндърленд от Систъртън и Крегън Старк от Зимен хребет. Толкова чаровен бил принцът и така страховит неговият дракон, че всеки от лордовете, които посетил, се заклел да подкрепи майка му.

Ако и брат му бе имал такова „кратко и спокойно“ пътуване, много кръвопролития и скръб можело да бъдат избегнати.

Трагедията, сполетяла Лусерис Веларион при Бурен край не била планирана, по този въпрос всички наши източници са единодушни. Първите битки в Танца на дракони се водели с пера и гарвани, с обещания и заплахи, с укази и ласкателства. Убийството на лорд Бисбъри на зеления съвет все още не било широко известно; повечето вярвали, че Негова светлост гние в някоя тъмница. Докато нямало изчезнали познати лица от кралския двор, докато не се появявали нови глави над градската порта, мнозина вярвали, че въпросът с наследяването на престола може да бъде разрешен по мирен път.

Странникът обаче имал други планове. Несъмнено неговата ужасяваща намеса била причина за злощастната случайност, събрала двамата принцове в Бурен край. Лусерис Веларион на гърба на Аракс бързал да се прибере на сигурно място зад стените на замъка, състезавайки се с настъпващата буря, само за да разбере, че Емонд Таргариен е вече там.

Могъщата Вхагар на принц Емонд първа усетила неговото пристигане. Стражите, обхождащи бойниците по яките външни стени на замъка, се вкопчили в копията си с ужас, когато тя се събудила с рев, който разтърсил самите основи на Предизвикателството на Дъран. Казват, че дори Аракс потреперил от този звук, а Люк трябвало да използва камшика си, за да го насочи надолу.

Светкавици проблясвали на изток и се изливал дъжд като из ведро, когато Лусерис скочил от гърба на своя дракон, стискайки здраво писмото на майка си. Той със сигурност си е давал сметка какво означава присъствието на Вхагар, така че едва ли се е изненадал, когато Емонд Таргариен го посрещнал в Кръглата зала, пред погледите на лорд Борос, четирите му дъщери, септон, майстер, четиридесетина рицари, стражи и слуги.

— Погледнете това окаяно същество, милорд — извикал принц Емонд. — Малкият Люк Стронг, копелето.

После се обърнал към Люк:

— Мокър си, копеле. От дъжда ли е, или се подмокри от страх?

Лусерис Веларион се обърнал само към лорд Баратеон:

— Лорд Борос, нося ви съобщение от моята майка, кралицата.

— Иска да каже, курвата на Драконов камък.

Принц Емонд пристъпил напред и опитал да грабне писмото от ръката на Лусерис, но лорд Борос изревал заповед и рицарите му се намесили, разтървавайки принцовете. Един от тях поднесъл писмото към подиума, където Негова светлост седял на трона на някогашните крале на Бурята.