Андреа Креймър - Вълче биле

— Макар че не съм много сигурна за това с честта.

Тя се засмя.

— Ти спаси Потомъка, а по този начин може би и нас.

— Все още не сте ми казали дори какво означава това, че съм Потомъкът — намеси се Шей, който междувременно се бе приближил до мен. — Откакто съм тук, Адна не се откъсва от мен, досущ като някаква бавачка.

— Бавачка, как ли пък не! — възмути се Адна. — Не съм имала възможност да те напляскам дори веднъж, което си е направо срамота.

Очите на Шей се разшириха и той ме погледна, поклащайки глава, ала това не попречи на кръвта ми да кипне.

— Адна! — Монроу я изгледа строго.

Почти очаквах Конър да я потупа одобрително, задето бе изръсила нещо съвсем в негов стил, но той изглеждаше по-недоволен и от Монроу. Плъзнах поглед по крехката й фигура и се опитах да преценя колко време ще ми отнеме да й откъсна и двете ръце от раменете.

„Определено по-малко от десет секунди. Може би дори по-малко от пет.“

— О, стига сте се втелявали! — сопна се тя, ала после хвърли нервен поглед към Аника. — Извинявай, Аника.

— Приема се — по устните на Аника пробяга усмивка, преобразявайки я за миг. — Ще отнеме известно време, докато научиш всичко за това кой си, Шей. Сигурна съм, че чакането е неприятно и наистина съжалявам. Ала твоята роля идва малко по-късно. По-належащият въпрос в момента е къде е мястото на Кала във всичко това.

— Моето място?

Най-сетне успях да откъсна очи от Адна, която, вместо да продължи да се закача с Шей, както очаквах, наблюдаваше Конър с тънка усмивчица на уста.

— Аз съм Стрелата — каза Аника. — Така че в момента аз давам нарежданията.

При вида на обърканото ми изражение тя докосна розата на компаса около врата си, а после посочи Монроу.

— Стрелката напътства Водачите на всички подразделения. Вече познаваш Водача на подразделение Халдис.

— Какво представлява подразделение Халдис? — попитах, като си мислех за алхимичния символ на вратата.

— Когато му дойде времето, ще научиш всичко — каза Аника. — Обещавам. Ала в момента има един друг въпрос, който изисква да се занимаем с него възможно най-бързо. Нуждаем се от помощта ти, стига да си съгласна да ни я дадеш.

— И как точно мога да ви помогна?

В гласа ми отново се прокрадна подозрение. Независимо колко пъти ми казваха, че мога да им имам доверие, продължавах да се опасявам, че ми залагат капан.

Аника се усмихна, но това беше невесела усмивка.

— Искаме да се върнеш във Вейл.

Можех само да се надявам, че съм успяла да запазя безстрастно изражение.

„Да се върна във Вейл.“

Нима не исках точно това? Защо тогава изпитах чувството, че се вледенявам?

— Не говорите сериозно — каза Шей и пристъпи напред, сякаш за да ме прикрие от пронизващия поглед на Аника. — Та те ще я убият в мига, в който кракът й стъпи там!

Изгледах го сурово. Прав беше, ала нали бях родена, за да се бия. Първоначалният шок от думите на Аника започваше да отминава, но кучешките ми зъби си останаха опасно заострени.

„Аз съм алфа, Шей, не беззащитно кутре. Никога не го забравяй.“

— Нямаме предвид да се върне към предишния си живот — каза Аника. — Сега, когато Потомъкът е тук, войната ще бушува без прекъсване. Пазителите ще хвърлят всичките си сили срещу нас. Трябва по някакъв начин да вземем надмощие над тях.

— И как точно ще го направим като изпратим Кала във Вейл? — попита Шей.

— Искаме да опитаме нещо — Монроу положи ръка на рамото му и го дръпна назад. — Нещо, което вече сработи веднъж, много, много отдавна. Съюзничество.

Съюзничество. Опустошението. Първото въстание на Стражите. Всичко започваше да си идва на мястото.

— О! — можах да кажа само, обзета едновременно от надежда и от страх.

Война.

„Търсачите се готвят за война и аз съм първият им удар.“

При мисълта за битка мускулите ми начаса се напрегнаха, стоманени, готови да се хвърлят в бой.

— Я почакайте — Шей махна ръката на Монроу от рамото си. — Имате предвид съюзничество със Стражите?

— И преди сме прибягвали до тази стъпка и тя значително увеличи способността ни да се съпротивляваме на Пазителите.

Шей поклати глава.

— Аз четох друго. Знам всичко за Опустошението. Имате късмет, че Стражите не са били изличени от лицето на земята.

„Стига си се опитвал да ме защитиш.“

Шей обаче не обърна внимание на предупредителното ми изръмжаване, вперил поглед в Монроу.

— Опустошението завърши зле — призна Водачът. — Ала за известно време имахме успех. Този път едно подобно обединяване на силите би могло да реши изхода от войната.