Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца част 1

след това отново се вгледа в очите на кръчмаря.

Коте бавно кимна, след което посочи Летописеца.

— Този приятел не е просто някой обикновен писар. Той е един вид историк и е тук, за

да запише истинската история на моя живот. Вече пропусна началото, но ако искаш, можеш

да останеш и да чуеш какво следва. — Той се усмихна непринудено. — Мога да ти разкажа

истории, които никой не е чувал преди. Истории за Фелуриан, за това как се научих да се

бия в Адем. Истината за принцеса Ариел.

Съдържателят протегна ръка през тезгяха и докосна ръката на момчето.

— Аарон, истината е, че те харесвам. Мисля, че си необичайно умен, и не искам да

гледам как съсипваш живота си. — Той си пое дълбоко дъх и погледна ковашкия чирак

право в очите, а неговите бяха стряскащо зелени. — Знам как започна тази война. Знам

истината за нея. След като чуеш това, вече няма да си толкова нетърпелив да бързаш да

умреш в нея.

Съдържателят махна към един от празните столове на масата до Летописеца и се

усмихна толкова очарователно и непринудено, сякаш е някой принц от книгите с приказки.

— Какво ще кажеш?

Аарон се вгледа в Коте сериозно и продължително, като очите му се местеха от него на

меча и обратно.

— Ако наистина си… — Той не довърши, но на лицето му беше изписан въпрос.

— Наистина съм аз — кротко го увери Коте.

— … тогава мога ли да видя наметалото ти, което няма цвят? — попита чиракът и се

ухили.

Очарователната усмивка на съдържателя се втвърди и разпадна на парчета като строшено

стъкло.

— Бъркаш Квоте с Таборлин Великия — сухо се намеси Летописеца от другия край на

стаята. — Наметалото, което нямало цвят, е принадлежало на Таборлин Великия.

На лицето на Аарон се появи озадачено изражение и той се обърна да погледне писаря.

— Какво е имал Квоте тогава? — попита.

— Наметало сянка — отвърна Летописеца, — ако си спомням правилно.

Момчето се обърна отново към бара.

— Можеш ли тогава да ми покажеш наметалото си сянка? Или поне малко магия?

Винаги ми се е искало да видя нещо такова. Малко огън или светкавица ще свършат работа

— не искам да те уморявам.

Преди съдържателят да успее да отговори, Аарон внезапно избухна в смях.

— Просто се шегувам с теб, господин Коте. — Той се усмихна отново, по-широко от

преди. — В името на бог и неговата дама, никога преди не бях срещал по-голям лъжец от

теб. Дори моят чичо Алван не би могъл да каже нещо такова, без по лицето му да проличи,

че лъже.

Съдържателят сведе поглед и промърмори нещо неразбираемо.

Аарон се протегна през плота и сложи широката си ръка върху рамото на Коте.

— Знам, че само се опитваш да помогнеш, господин Коте — рече той сърдечно. — Ти си

добър човек и ще помисля върху онова, което каза. Няма да бързам да се записвам. Просто

искам да видя с какви възможности разполагам. — Ковашкият чирак печално поклати глава.

— Днес всички са ме подхванали. Майка ми каза, че е болна от охтика. Роуз каза, че е

бременна. — Той прокара ръка през косата си и се ухили. — Но трябва да призная, че всичко

това бледнее пред твоите думи.

— Ами, нали разбираш… — Коте успя да изобрази немощна усмивка на лицето си. —

Нямаше да мога да погледна майка ти в очите, ако не бях опитал.

— Можеше и да успееш, ако беше опитал с нещо, което щях да преглътна по-лесно —

възрази младежът. — Но всеки знае, че мечът на Квоте е направен от сребро. — Той хвърли

поглед на меча, окачен на стената. — Освен това той не е бил наречен „Безразсъдство“.

Името му е било „Кайзера“, убиецът на поети.

Това леко изненада съдържателя.

— Убиецът на поети?

— Да, господине — кимна настойчиво Аарон. — И твоят писар тук е прав. Той наистина

е имал наметало, направено от паяжини и сенки, и е носел пръстени на всичките си пръсти.

Как беше?

Той носел пръстени от камък на едната си ръка,

желязо, кехлибар, дърво и кост, подредени ей така.

Имал…

Ковашкият чирак се намръщи.

— Не мога да си спомня останалото. Имаше нещо за огън…

Изражението на съдържателя беше непроницаемо. Той погледна надолу към ръцете си,

които почиваха върху плота, и след миг взе да рецитира:

Имал пръстени невиждани на другата ръка.

Единият като лента — кървава черта.

Другият от въздух, като шепот в тишина.

Пръстенът от лед пък бил с пукнатина.

Блясъкът на пръстена от пламък видим е,

а последният пък просто нямал име.