Патрик Ротфус - Страхът на мъдреца част 1

ходя на учебните занятия и да намеря отговорите, които ме интересуват. Всичко, което

исках, се намираше в Университета. Всичко, което исках, бе да остана. — Той кимна сякаш

на себе си. — Трябва да започнем с това.

Съдържателят върна обратно листа на Летописеца, който разсеяно го приглади с ръка,

свали капачката на мастилницата и топна перото си в нея. Баст се приведе нетърпеливо

напред, ухилен като развълнувано дете.

Блестящите очи на Квоте огледаха стаята, сякаш поглъщаха всяка подробност. Пое си

дълбоко дъх, на устните му проблесна внезапна усмивка и за един кратък миг той престана

да прилича на кръчмар. Очите му бяха проницателни и искрящи, зелени като стрък трева.

— Готови ли сте?

3.

Късмет

Всеки семестър в Университета започваше по един и същи начин — лотарията за

приемните изпити, последвана от събеседвания в продължение на цял един цикъл. Те бяха

необходимото зло.

Не се съмнявам, че в началото за тях е имало разумна причина. Предполагам, че по

времето, когато Университетът е бил по-малък, те наистина са били беседи — възможност

за студентите да поговорят с магистрите за онова, което са научили, своеобразен диалог или

дискусия.

Но в днешно време Университетът приютяваше повече от хиляда студенти. Нямаше

време за дискусии. Вместо това всеки студент беше подлаган на градушка от въпроси в

рамките на броени минути. При толкова кратки събеседвания дори и един грешен отговор

или прекалено дълго колебание можеше да окаже огромно влияние върху таксата ти за

обучение.

Преди събеседванията студентите учеха като побъркани. После пиеха от радост или за

утеха. Поради това по време на единадесетте дни на изпитите в най-добрия случай те

изглеждаха неспокойни и изтощени, а в най-лошия — бродеха като шамбъли с празни очи и

лица, посивели от недоспиване, от твърде много пиене или и от двете.

Лично аз намирах за странно колко сериозно приемаха всички останали целия този

процес. Повечето студенти бяха с благороден произход или от заможни семейства на

търговци. За тях високата такса за обучение беше неудобство, заради което оставаха с по-

малко джобни пари за харчене по коне и курви.

За мен залогът беше висок. Щом като магистрите определят таксата за обучение, тя не

може да бъде променена. Така че, ако ми сложеха висока такса, нямаше да ме допуснат в

Университета, докато не успеех да си платя.

* * *

Първият ден на приемните изпити винаги носеше някакво празнично усещане. Лотарията

за изпитите се провеждаше преди обяд и това означаваше, че студентите, които нямат

късмет и изтеглят най-ранните номера, са принудени да се явят на събеседвания едва часове

по-късно.

Когато пристигнах, в двора вече се виеха дълги опашки, а студентите, които вече бяха

изтеглили своите плочки, се въртяха наоколо, оплакваха се и се опитваха да купят, да

продадат или да разменят своите номера.

Не видях никъде Уилем и Симон, така че се наредих на най-близката опашка и се опитах

да не мисля за това колко малко пари имах в кесията си — един талант и три йота. В друг

момент от живота ми би ми изглеждало, че притежавам всички пари на света, но те изобщо

не стигаха за таксата за обучение.

Тук-там имаше каруци, от които продаваха наденички и кестени, горещ сайдер и бира.

Усетих мириса на топъл хляб и мазнина, който се разнасяше от близката каруца. Тя беше

заредена със свински пайове за хората, които можеха да си ги позволят.

Лотарията винаги се провеждаше в най-големия двор на Университета. Почти всеки го

наричаше „Площада със знамето“, макар че някои хора, които имаха спомени от по-отдавна,

му казваха „Залата на въпросите“. А аз знаех още по-старото му име — „Къщата на вятъра“.

Наблюдавах как няколко листа се въртяха по паветата и когато вдигнах очи, видях Фела

да ме гледа от мястото си, което беше през трийсет-четирийсет човека по-напред на

опашката. Тя ми се усмихна топло и ми помаха. Помахах й в отговор, а тя остави реда си и се

приближи към мен.

Фела беше красива. Беше от онези жени, които очаквате да видите изобразени на

картина. Не беше типичната натруфена и изкуствена красавица, която често се забелязва

сред благородниците. Беше естествена и непревзета, с големи очи и пълни устни, които

постоянно се усмихваха. Тук, в Университета, където броят на мъжете беше десет пъти по-