Л. Смит - Началото

— Благодаря — кимна Катрин, като ловко изчисти една карта и взе друга. — Накарахте ме да се изчервя. Макар че съм длъжна да призная, че намирам вашите комплименти само като част от изкусен план да ме разсеете, за да можете да спечелите играта — изрече Катрин, като се престори, че не забелязва появата на Деймън.

Приближих се към Деймън. Двамата се изправихме до вратата, загледани в Катрин и баща ни.

Деймън скръсти ръце пред гърдите си.

— Какво прави тя тук?

— Играе на карти — свих рамене аз.

— Смяташ ли, че това е разумно? — Деймън снижи глас. — Като се има предвид мнението му за нейния… произход.

— Не виждаш ли? Всичко се подрежда чудесно. Тя успя да го очарова. Откакто мама почина, не съм го чувал да се смее така сърдечно. — Внезапно се изпълних с опияняващо усещане за пълно щастие. Това беше по-добро от всичко, което бих могъл да измисля. Вместо да се опитвам да кроя сложни планове как да отклоня вниманието на баща ми от вампирската следа, татко просто можеше да се увери с очите си, че Катрин е човешко същество. Че не е лишена от чувства и не би причинила никому нищо лошо, освен да прекрати поредицата от победите на баща ни на крибидж.

— И какво от това? — попита Деймън с невъзмутим тон. — Той е луд на тема лов на вампири. Няколко усмивки няма да го променят.

Катрин шумно се изкикоти, когато баща ми свали картите си.

— Мисля, че ако го оставим да я поопознае, ще промени мнението си за нея — заобяснявах му с приглушен глас. — Ще разбере, че тя няма да ни причини никакво зло.

— Да не си полудял? — просъска Деймън и стисна ръката ми. Лъхна ми на уиски. — Ако татко разбере за Катрин, моментално ще я убие! Откъде знаеш дали вече не замисля нещо?

Точно тогава Катрин прихна от смях. Баща ни отметна глава назад и дрезгавият му смях се присъедини към нейния. Двамата с Деймън стояхме смълчани, когато тя отклони поглед от картите си. Погледна към нас и намигна.

Но тъй като Деймън и аз стояхме плътно един до друг, бе невъзможно да се прецени за кого от двама ни бе предназначено това намигване.

На следващата сутрин Деймън напусна имението след краткото обяснение, че трябвало да помага на военните в лагера им. Не бях сигурен, че повярвах на извинението му, но в негово отсъствие в къщата определено ставаше много по-спокойно. Всяка вечер Катрин се отбиваше при нас, за да играе крибидж с баща ми. Понякога и аз се присъединявах към тях, оформяйки отбор от двама срещу един.

Докато играехме, Катрин разказваше на баща ми истории от миналото си: за бизнеса на баща си с корабите, за майка й, която била италианка, за шотландския си териер Уийт, който имала като малка. Чудех се дали нещо от казаното от нея беше вярно или бе само част от плана й да разиграва ролята на съвременна Шехеразада, като разказваше всичките тези истории с цел накрая да убеди баща ми да й пощади живота.

Катрин винаги се прибираше в къщата за гости и за мен беше истинска агония да чакам момента, когато баща ми си легне, за да отида при нея. С мен тя никога не говореше за миналото си, нито за плановете си. Не ми обясняваше как се прехранва, а аз не питах. По-лесно ми беше да се преструвам, че тя е нормално момиче.

Един ден, следобед, когато баща ми беше в града с Робърт, за да обсъжда бизнеса си с фамилията Картрайт, двамата с Катрин решихме да прекараме целия ден заедно, вместо да се задоволяваме само с малкото откраднати часове през нощта. Наближаваше октомври, но беше необичайно топло и почти всеки ден имаше гръмотевични бури. През цялото лято не бях ходил да плувам и вече нямах търпение да се гмурна в езерото, както и да прегърна Катрин на дневна светлина. Затова се съблякох набързо и веднага се потопих в езерото.

— Не плискай водата! — извика Катрин. Повдигна синята си рокля до глезените и пристъпи предпазливо към водата. Вече беше оставила обувките си под върбата. Не можех да откъсна очи от нежно белите й глезени.

— Хайде! Водата е чудесна! — провикнах се, макар че зъбите ми тракаха от студ.

Катрин продължи да пристъпва на пръсти към края на езерото, докато накрая не нагази в калната ивица между тревата и водата.

— Мръсно е. — Сбърчи нос и закри очите си от слънцето.

— Ето защо трябва да влезеш във водата. За да се измиеш от калта — заявих и пръснах с длан малко вода към Катрин. Няколко капчици опръскаха корсажа й и почувствах как ме обзе горещо желание. Потопих се под водата, за да охладя главата си.

— Не се плаши от едно леко опръскване — казах й, като се подадох от водата. Капките от косата ми се стичаха по раменете ми. — Или по-точно от пръскащия Стефан? — Докато изричах думите, почувствах, че ставам смешен, защото подобни забележки никога не са звучели остроумно от устата ми. Все пак тя прояви снизходителност, като посрещна със смях казаното от мен. Внимателно запристъпях по камъните на дъното на езерото, за да се доближа до нея, след което плиснах още повече вода към нея.