Л. Смит - Ненаситност

Увесена на лявата ръка на Уинфийлд, крачеше Бриджет, в своето одеяние от брокат и сатен. Всъщност изглеждаше много красива, макар тоалетът й да беше малко претрупан. Огромният воал бе кацнал на върха на главата й като корона. Трудно беше да повярвам, че изобщо бях съзрял нещо от Кали у нея. Докато Бриджет беше незряла кокетка, Кали бе независима и практична девойка.

Точно в този момент не беше добра идея да мисля за Кали.

Времето забави своя ход. Кракът на Бриджет се вдигна и спусна, приближавайки я неотменно към мен. Полите на роклята й се придвижиха напред сякаш по собствена воля. Устата й се отвори и затвори в хихикане, което ми се стори някак си далечно и изкривено. И тогава в ноздрите ми нахлу отличителният мирис на лимон и джинджифил.

Всичко се размаза…

Катрин ?

Внезапно вместо Бриджет по пътеката, облечена като булка, към мен приближаваше жената, заради която се бях озовал на това място. Гъстата й черна коса бе прибрана с дантелено було, разкривайки съвършените й рамене и шия. Синята камея блестеше на врата й. Тя бе свела скромно глава, но под дългите й мигли очите й се стрелкаха дяволито в моята посока. Стисна устни и коленете ми омекнаха.

Дали Деймън също я виждаше? Погледнах подозрително към брат си, за да проверя дали и той си представя или вижда същото нещо като мен. Каквото и да ме бе накарало да се чувствам по този начин към Катрин — истинската любов или вампирска Сила — все още бях под влияние на магията й, тя все още ме преследваше. Ала лицето на Деймън представляваше съвършената маска на щастие и любов.

Времето отново възобнови своя ход. Бриджет отново запристъпя към мен, грейнала в щастлива усмивка.

После момичетата стояха до нас, свещеникът също беше там и пръстените се озоваха в ръцете ни.

Слава Богу, церемонията беше доста кратка. Свещеникът произнесе своето слово за любовта, прочете няколко наистина мъдри пасажа от Библията, които при други обстоятелства щях да харесам. Не знаех дали да се моля свещеникът да продължи по-дълго, за да разполагам с колкото е възможно повече време преди неизбежното, или беше по-добре той да побърза и по-скоро да приключи с всичко.

— Ако някой тук знае за някаква пречка, поради която тези две двойки не могат законно да бъдат свързани в брачен съюз, нека я каже сега.

Огледах залата, надявайки се, че някой ще стане и ще изкаже възраженията си против нашите бракове. Може би Маргарет щеше да съобщи някакво доказателство, че Деймън де Сангуе не е този, за когото се представя, или че аз съм шпионин на Конфедерацията, или… Най-голямата сестра поклати глава, стисна зъби, но остана мълчалива. Може и да ми се е сторило, но мисля, че ръката на майка й стискаше коляното й в желязна хватка.

Деймън беше пръв, тъй като се женеше за по-голямата сестра. Не слушах. В ушите ми бучеше толкова силен рев, че се чудех как никой друг не го чува.

Какво щеше да стане, когато всичко това приключи? Дали членовете на семейство Съдърланд ще оцелеят тази нощ? Дали щях да бъда принуден в деня на сватбата си да се бия на живот и смърт с родния си брат?

— Повтаряйте след мен — каза накрая свещеникът. Подчиних се.

— Аз, Стефан Салваторе, вземем по своя воля теб, Бриджет Лин Къберт Съдърланд, за своя законна съпруга, да те имам и почитам от този ден нататък, в добро и лошо, в богатство и бедност, в болест и здраве, да те обичам и да се грижа за теб, докато… смъртта ни раздели.

Почти се задавих и можех единствено да се надявам, че присъстващите са твърде погълнати от вълнение и емоции.

— Аз, Бриджет Лин Къберт Съдърланд, вземам по своя воля теб, Стефан, за свой законен съпруг, да те имам и почитам от този ден нататък, в добро и лошо, в богатство и бедност, в болест и здраве, да те обичам и да се грижа за теб, докато смъртта ни раздели.

Тя забрави фамилното ми име и, съдейки по изражението в очите й, разбрах, че си мисли за случилото се предишната нощ.

После идеше ред на пръстена в ръката ми. Обикновена златна халка, с изгравирани от вътрешната страна моите и на Бриджет инициали. Скъпоценен метал, който подпечатваше завинаги съдбата ми.

Улових ръката на Бриджет. Гласът ми прозвуча изненадващо ясен и спокоен.

— С този пръстен се венчавам за теб по своя воля и обещавам да се грижа за теб до последния си дъх, за което се кълна в името на Отца, и Сина и Светия Дух, амин. — Плъзнах пръстена на пръста й. Тя изписка от радост.

Целунах я. Беше скована и бърза целувка, все пак се надявах да е достатъчно дълга, за да остане публиката доволна. Ала Бриджет се притисна към мен, опитвайки се да удължи мига. Имаше вкус на джоджен. Чувствах се ужасно.