Л. Смит - Ненаситност

В какво неведение живееше тя! Изобщо не подозираше, че след като Деймън е сред тях, семейство Съдърланд никога вече нямаше да бъде нормално или щастливо семейство.

Почукване на вратата прекъсна мислите ми. Извърнах се и се загърнах по-плътно в хубавия къс копринен халат, който Уинфийлд ми бе дал назаем, чудейки се дали госпожа Съдърланд не е забравила нещо. Но после вратата се открехна и едно розово, дяволито лице надникна през процепа.

— Бриджет. — Едва сподавих въздишката си. Огледах се отчаяно, сякаш внезапно ще се появи някакъв изход, през който да изчезна.

Тя се изкиска и пъргаво прекрачи прага, затръшвайки вратата зад гърба си. Притисна се към нея, все едно току-що бе препречила пътя на преследваща я армия.

— Стефан — отрони Бриджет с тон, който очевидно смяташе за секси и нежно изкусителен. Беше облечена в пеньоар от шифон, украсен с огромни плюшени рози. Отдолу, вместо в обикновена нощница, беше облечена в натруфена рокля от розова коприна с тъмнорозов шарф, който оставяше голи раменете и шията.

— Бриджет — заговорих предупредително и отстъпих назад. Главата ми се удари в една от колоните на леглото.

— Реших, че можем малко да избързаме с медения месец — прошепна тя и се хвърли на гърдите ми.

— Ъх — заекнах аз.

Бузите й бяха зачервени, а очите — с натежали клепачи. Въпреки внушението на Деймън, тя в същото време беше под влияние на собствените си емоции, изпълнена със страстно желание към мъжа, за когото щеше да се омъжи.

Бутна ме — с удивително силни ръце — върху леглото и се стовари отгоре ми, затискайки ме с вълни от коприна. Гърдите й напираха от корсета и аз усещах топлата й кожа през халата си.

Пред мен се разкриваше идеална гледка към голата й бяла шия. Сърцето й туптеше забързано, придавайки на кожата й горещо, розово сияние и изпълвайки сетивата ми с кръвта й. Навсякъде долавях завладяващото й ухание — солена, топла, човешка. Тялото ми потръпна, когато гърдите й се притиснаха в моите. Болка прониза челюстта ми. Каква сладка болка… беше минало дълго време, откакто не бях вкусвал човешка кръв…

Няма да я нарани , нашепваше една част от мен. Тя ще ми позволи да я ухапя и без внушение. Не е нужно да е болезнено и тя дори може да му се наслади. Преди да осъзная какво правя, притиснах устни към рамото й, само за да усетя кожата й, да близна съвсем малко…

Тя усети, че се движа под нея и, разбрала погрешно намеренията ми, започна да ме целува все по-страстно и по-страстно. Намести се по-удобно и преплете крака с моите.

— Не!

Успях да се овладея и я избутах от себе си. Нямах намерение да го сторя толкова силно, ала дори в отслабналото ми състояние все още бях няколко пъти по-силен от обикновен човек. Тя отхвръкна в края на леглото и се удари в една от колоните. Лицето й доби шокирано изражение.

Сетне избухна в сълзи.

— Ти… не ме искаш… — изхленчи и едри сълзи се затъркаляха по страните й.

— Бриджет, не, аз… — Зъбите ми се бяха прибрали, но още треперех от болка и нужда за кръв. — Просто… утре ще се оженим, Бриджет. Само още един ден. Ако изчакаме докато е… ъ… прието, ще бъде дори още по-специално. Само си помисли, ще бъде завършекът на… един красив ден… ти, с твоята красива, ами…

— Кремава брокатена с брюкселска дантела върху ръкавите и корсажа и сатенен шарф в цвят слонова кост с воал в тон, с бродирани копринени цветя, също в цвят слонова кост — подсмръкна тя.

— Точно така. — Докоснах нежно лакътя й и повдигнах брадичката й, за да ме погледне. Тя изтри сълзите си с края на пеньоара си. — Нека първата ми нощ с теб да бъде с онзи образ в съзнанието ми, на моята поруменяла невеста.

Тя кимна, подсмръкна отново и ми се усмихна леко.

— Добре.

После отново се изкиска, превръщайки се отново в обичайната Бриджет, и скочи от леглото на пода.

— Лека нощ… любовнико — изгука, преди да излезе.

Щом си отиде, се проснах върху леглото и заглуших с възглавница стенанието си. Ала това не облекчи изгарящото неудовлетворение, напиращо в мен. Изправих се и засновах от прозореца до вратата. Исках да си тръгна, да избягам, да изляза на лов, да направя нещо. Но нямах избор, никаква възможност. Бях хванат в капана на тази стая, на тази ситуация, на ужасната неопределеност да не съм нито човек, нито чудовище.

Разкъсах възглавницата на две. Перушината се разлетя и посипа стаята все едно с бяло брашно.

Дяволите да те вземат, Деймън , помислих си гневно, задето ме постави в това положение. Дяволите да те вземат и теб, Катрин, задето сложи началото на всичко това .