Л. Смит - Ненаситност

— Остави този плат за мен — намеси се Уинфийлд, като въртеше незапалената пура в ръка. — Аз познавам работата им. Остави младите мъже да си изберат какъвто стил им харесва.

Деймън, който се ровеше из саката, извади едно и го приближи към себе си, за да види дали му става.

— В това утринно сако и онзи черен креп ще приличаме на истински създания на нощта — заключи. — Не смяташ ли, Стефан?

— Да, така е — съгласих се с каменна физиономия.

— Ето, пробвай това. — Деймън ми подхвърли сако с по-малък размер. Свалих своето и го облякох. Дрехата ми ставаше, само в гърдите и раменете ми бе малко широка. Деймън се бе разсеял и обсъждаше с шивача и Уинфийлд подплати и копчета. Хрумна ми, че в този миг бих могъл да скоча през прозореца и да избягам. Дали брат ми наистина щеше да изпълни всичките си заплахи? Наистина ли ще избие цялото семейство Съдърланд — или ще стори нещо по-лошо?

Но сетне си припомних за посланието, написано с кръв, и осъзнах, че никога не бих позволил на света да узнае отговора на този въпрос. Не исках повече ничия смърт да тежи на съвестта ми.

— С такива неща ли се перчат из града днес младите мъже? — Уинфийлд се мръщеше на сакото ми. — Всъщност никога не съм бил — как го нарече преди малко? — „създание на нощта“.

Деймън му се усмихна студено.

— Никога не казвай никога.

В следващия миг Деймън внезапно се озова до мен пред огледалото, закопчаваше и приглаждаше сакото си. В същото време много внимателно оглеждаше моето.

— Е, виж само — рече на отраженията ни в огледалото. — Бихме могли почти да бъдем братя.

— Някога бяхме братя — просъсках толкова тихо, че само свръхчувствителният слух на Деймън можеше да ме чуе. — Макар че сега си ми толкова чужд, колкото и самият дявол.

— Ъ? — вдигна глава Уинфийлд. — Наистина малко си приличате. Косите. И в… лицата. — Махна неопределено с ръка към нас. После се усмихна широко. — Ще имам цяла върволица внуци, които ще си приличат! Десетки от тях, които ще люлея на колене.

Деймън се ухили.

— Абсолютно. Планирам да имам голямо семейство, господин Съдърланд. Много е важно кръвната ми линия да продължи.

— Наистина прекаляваш — казах.

— Дори не съм започнал — прошепна ми той с усмивка.

— О, нима? Тогава какво означаваше онова кърваво послание, което ми остави? — попитах.

Деймън смръщи чело.

— Послание?

— Всъщност предпочитам червеното. — Уинфийлд държеше един топ плат в ръце и изглежда не забелязваше напрежението, надвиснало във въздуха. — Идеален е. Деймън де Сангуе — кървавочервено или кръв, нали това означава?

Деймън се сепна. Аз също бях изненадан.

— Говоря четири езика, момчета — осведоми ни Уинфийлд, очите му блеснаха дяволито, а в гласа му прозвуча многозначителна нотка. — И мога да чета на още четири. Италианският е само един от тях.

Значи Съдърланд не беше толкова простоват, колкото изглеждаше. У него се криеха доста възможности, а и несъмнено би трябвало да ги има, след като беше толкова успешен бизнесмен.

— И като заговорихме за езици, ho bisogno di vino 2 2 Имам нужда от вино (ит.). — Бел.прев. , нещо, с което да навлажня гърлото си. Донесох нещо от собствената си изба, фантастично амонтиладо. Искате ли да ми правите компания?

— В този момент наистина бих могъл да пресуша добрия Съдърланд — развеселено рече Деймън и ме тупна дружески по рамото, както правеше нашият бъдещ тъст.

Свих се, изпълнен с отчаяние. Когато отначало станахме вампири, не исках нищо друго, освен да прекарам вечността с брат си. Сега нямах търпение да се отърва от него.

В нощта преди сватбата стоях и се взирах през прозореца на спалнята си. Красивата стая се отразяваше в стъклото, оградено с изкусно украсена рамка. Имах чувството, че целият свят ме дразни, зовейки ме: ела да си играем. Ела да ловуваме. Ела и изчезни в мрака . Кожата ми настръхна от лекия нощен бриз, а ноздрите ми се издуха от хилядата и един аромати, които донесе повеят.

Не съм създаден да стоя затворен вътре през нощта… Мислех, че съм нещастен в парка, на лов за катерици, но тук се чувствах пленник на дадената клетва, на моята вина, сред тези глупави стени, в семейство от човешки същества, омагьосани от моя брат.

Госпожа Съдърланд ме бе навестила по-рано вечерта. Не каза много, само потупа ръката ми, щипна бузата ми и ме посъветва да не се тревожа, сватбата скоро ще свърши и тогава всички ние — всички ние — ще можем да се върнем обратно към нормалния щастлив живот на задружно семейство.