Л. Смит - Ненаситност

— Напоследък в живота ни се появиха толкова много красиви и странни мъже — отбеляза Маргарет. В тона й прозвуча едновременно учудване и предупреждение. — Какво странно съвпадение, господин Салваторе. Но може би в крайна сметка не бива да го правя на въпрос.

— Стига вече, Маргарет — намеси се Уинфийлд.

— Всъщност нямам с кого да отида довечера на бала у семейство Честър, мамо — продължи Бриджет, а лицето й се зачерви, сякаш се опитваше усилено да се разплаче. През цялото време ми хвърляше коси погледи. — Сигурна съм, че след снощи Милаш едва ли ще иска да ме придружи… Наистина спешно се нуждая от спасител…

Бриджет разтвори широко зелените си очи и ги впери в баща си. Уинфийлд се намръщи и погали замислено бакенбардите си. В този миг Бриджет изглеждаше силна като вампир, способна да накара баща си да изпълни всяко нейно желание. Маргарет сложи ръка на челото си, сякаш я бе заболяла главата.

— Господин Салваторе ще те заведе — оповести Уинфийлд и посочи към мен с вилицата си. — Вече те спаси веднъж. Сигурен съм, че е истински джентълмен, който не би те оставил отново в беда.

Всички погледи се насочиха към мен. Бриджет живна и ми се усмихна като котенце, на което току-що са предложили купичка, пълна със сметана.

Сепнах се.

— Боя се, че нямам подходящи дрехи… — започнах.

— О, това ще се реши много лесно — заяви госпожа Съдърланд с многозначителна усмивка.

— Отново — промърмори Лидия, но доста тихо, така че никой друг да не я чуе — бедният господин Салваторе е оставен на нашата милост. Ведно с панталоните.

След приключването на закуската, прислужниците раздигнаха холандския порцелан и конфитюрите, а Уинфийлд се оттегли в кабинета си, като ме остави в слънчевия салон в компанията на жените от семейство Съдърланд. Бриджет, Лидия и госпожа Съдърланд се настаниха на дивана с брокатена тапицерия, а аз приседнах на ръба на зелен кадифен шезлонг. Престорих се, че разглеждам един маслен портрет на семейството, докато всъщност обмислях най-добрия начин да избягам. Последното ми, доста оскъдно хранене, ми се струваше далечен спомен, а сладката симфония от туптящи сърца в тази огромна къща беше изкушение, на което ми беше все по-трудно да устоя.

По време на закуската няколко пъти се опитах да се освободя от присъствието на семейство Съдърланд с надеждата да се измъкна през някой прозорец или да избягам през помещенията на прислугата. Ала макар че намеренията ми бяха съвсем ясно изписани на челото, нямах възможност да остана сам дори за две минути. Когато се извиних, за да отида до тоалетната, икономът настоя да ме придружи. Щом споменах, че бих искал да полегна в стаята си, госпожа Съдърланд изтъкна, че диванът в салона е идеално място за почивка. Знаех, че са ми благодарни, задето им върнах Бриджет, но не можех да си обясня лекотата, с която ме приеха в дома си. Особено като се има предвид състоянието, в което бях, когато за пръв път прекрачих прага им: мръсен, с разкъсани дрехи, разрошен и окървавен.

— Господин Стефан — заговори Маргарет, като се облегна на колоната, разделяща салона от фоайето, — наистина ли сте напълно добре?

— Да, добре съм — уверих я. — Защо питате?

— Толкова силно потропвате с крак, че столът проскърцва.

Притиснах ръка върху коляното си, за да успокоя крака си.

— Обикновено започвам сутринта с разходка — излъгах и се надигнах, за да стана. — Всъщност, ако ме извините, бих искал да се поразходя из парка.

Маргарет повдигна идеално извитите си вежди.

— Изглежда определено прекарвате доста време в парка.

— Смятам го за свой втори дом — отвърнах с иронична усмивка, докато си представях моята пещера с колекцията от статуи. — Винаги съм намирал природата за успокояваща.

— Каква прекрасна идея! — плесна радостно с ръце госпожа Съдърланд. — Ще имате ли нещо против, ако се присъединим към вас? Денят е чудесен и за всички ще е хубаво да излезем на чист въздух.

— Мамо, аз мисля, че за мен ще е по-добре да си почина — заяви Бриджет, като сложи ръка върху гладкото си чело.

— Имаш предвид, че през целия ден ще приемаш посетители и ще им разказваш за приключението си — промърмори Маргарет и поклати глава. — Боя се, че аз също трябва да откажа, майко. След като явно сестра ми е добре, трябва да се погрижа за доста неща у дома — а и ми липсва съпругът ми.

— Не мога да си представя защо — промърмори Бриджет безцеремонно.

Лидия стрелна с поглед по-малката си сестра и я перна леко по ръката. Госпожа Съдърланд не обърна внимание на сестринското заяждане, разгърна една лека наметка и я обви около раменете си.