Алиса Дей - Освобождението на Атлантида

Алексий почти се засмя на собствената си шега, макар в цялата ситуация да нямаше нищо забавно. Просто водеха нормален разговор между мъже.

В случай, че под мъже случайно се имаше предвид живели векове атлантски воини, които използваха властта си над водата, за да се носят по въздушните течения, наситени с острия мирис на морска вода и този на дизелово гориво, смесващи се над пристанището в Бостън.

Кристоф се стрелна през въздуха, за да се присъедини към тях, облечен с тениска на

Файърфлай 6и избелели дънки, които ярко контрастираха с тъмното облекло, което Алексий, Бренан и останалите членове на Седемте редовно носеха по време на мисии извън Атлантида.

В края на краищата елитната охрана и специален отряд на върховния принц Конлан не би трябвало да изглежда като група колежани, запалени по готическия стил, които си играят на бунтари.

Сякаш чул мисълта му, Кристоф насочи цялата енергия на погледа си към Алексий, който внезапно осъзна, че дрехите не бяха от значение. Стаената, едва сдържана сила, която блестеше в очите на Кристоф, превърна в незначителен проблема с облеклото му Воинът бе убиец толкова вледеняващ, колкото и най-усамотените дълбини на океана.

Освен това не му беше сега времето да размишлява над морала и съвестта на атланта, или пък над липсата им. Трябваше да намерят Джъстис преди всяка надежда той все още да е жив да се е изпарила под натиска на суровата действителност на отминаващото време.

- Хайде да проверим сградата - тихо извика Алексий. Приемайки формата на мъгла, тримата се издигнаха още по-високо във въздуха, докато не останаха да висят на тридесет или повече метра над ледените зимни води на пристанището в Бостън.

Воините на Посейдон се приготвяха да играят ролята на Надничащия Том.

На Алексий му прилошаваше дори при самата мисъл, особено като се имаше предвид какво можеха да видят от членовете на един култ, които изпитваха удоволствие от болката. Това нямаше значение. Би дал живота си, за да намери лорд Джъстис. Всички биха го направили. Залавянето на няколко извратени перверзници, за да получат информация, беше нищо работа.

- Макар мястото да изглежда доста съмнително - добави на глас.

- Влез в крак, най-накрая! - подигравателно му отвърна Кристоф. - Извратеният култ на Анубиса притежава животите и покварените души на членовете с повече пари и още по-големи връзки. Хората наричат този комплекс “Входът към Бостън”. Какъв по-добър начин последователите на Анубиса да забият колчето си в останалата част от новия свят и да предявят претенциите си?

- Да забият колчето си? Схванах. Култ, който почита вампирите. Кол. Много си забавен -каза Алексий, без изобщо да изглежда развеселен. - Къде са те?

Бренан прочисти гърло, което прозвуча сякаш изпробва ръждясалите си гласни струни. Напоследък воинът изпадаше във все по-дълги мълчаливи периоди. Не за първи път Алексий се питаше дали всичките тези векове, през които бе лишен от емоции, най-накрая не са го изтощили.

- Когато Куин изпрати вестта до Атлантида, даде да се разбере, че култът изпълнява ритуалите си в луксозен апартамент в хотел „Бостън Харбър“, който се намира в тази сграда. - Той посочи към част от многоетажната арка, заемаща доста голяма площ.

Алексий присви очи.

- Хотелът е направо откачено луксозен, за да играят игричките си в него. Какво следва? Белия дом? Може би спалнята на Линкълн?

- На Ейбрахам Линкълн щеше да му призлее, ако знаеше какъв слабак се подвизава в офиса му - отбеляза Бренан, а напълно спокойният му глас не показваше дали споделя това мнение. - Но няма доказателства, че президентът Уорън се е присъединил към Отстъпниците.

Кристоф отметна глава назад и се засмя.

- Да бе, на кой би му притрябвало да се присъедини към култ, посветен на достигане на сексуално удоволствие чрез силна болка, след като е женен за такава лешникотрошачка като Първата дама?

- Може би за момента трябва да оставим на страна политическите спекулации - предложи Бренан, в тихия му глас се долавяше заповедническа нотка. - Ние сме воините на Посейдон, не ни влиза в работата да обсъждаме хората и изборът им на лидери, колкото и да не ни харесва той. Наша чест и задължение е единствено да ги защитаваме от хищниците, които някога се криеха в сенките на нощта.

- Точно така! Гордостта на Атлантида защитава проклетите овце, които поканиха вълците на вечеря - подигра се Кристоф. - През последното десетилетие, откакто вампирите и шейпшифтърите се разкриха пред човечеството, те поеха контрол. Има вампири в Конгреса, а вече и в Британския парламент. Шейпшифтърите контролират медиите. И всеки един от тях се разхожда наоколо, сякаш притежава мястото. О, я почакайте, че то си е така!