Алиса Дей - Разкриването на Атлантида

- Готова ли сте да се регистрирате и хубаво да се наспите? - попита я той, а на устните му се настани пресилена усмивка. -Срещата започва утре в осем сутринта. Изглежда, че тази конференция ще бъде много интересна.

Тиарнан му подаде ключовете си и му показа колата си, след което си пое бавен и дълбок дъх, докато се взираше в празното пространство, на което допреди малко бе паркирано ламборджинито.

- Не се и съмнявам.

Национален парк „Йелоустоун“, югоизточна част, официална територия на глутницата шейпшифтъри вълци.

Бренан пристъпи през портала, извеждащ от Атлантида и свежият въздух изпълни гърдите му. Винаги бе ценял уханията в парка, защото бяха толкова различни от по-деликатните и окичени с цвят дръвчета в Атлантида. Макар че през вековете бе посещавал мястото стотици пъти, благоуханният аромат, идващ от боровете и смърчовете, ухаеше екзотично. Мечтаеше напълно да се наслади на преживяването, но в него не бе останало нищо, което да изпитва удоволствие или признателност. Нито радост.

За пореден път се запита кога ли щеше да се предаде на мрачната си съдба и да сложи край на всичко. Скоро, може би. Но не днес. Не и преди любопитството му, свързано с тази жена, Тиарнан, да бъде задоволено.

Обърна се с лице към портала. Множество реещи се в небесата борове, стояха като часовои на близкия хребет, хвърляйки сенки върху портала, докато Алексий и Грейс излизаха от него. Жената бе поставила едната си ръка върху дръжката на кинжала, който стоеше в ножницата, завързана на бедрото й, а другата - върху неизменния си лък.

- Не си се шегувал за дивата природа - каза тя и се огледа наоколо. - Мамка му, какво е това?

С едно плавно движение издърпа лъка от рамото си и постави стрелата, готова да полети към група огромни сенки, които се движеха в основата на дърветата.

Алексий се засмя леко и с един пръст бутна стрелата надолу.

- Това е стадо бизони, градско момиче.

Грейс свали лъка, очите й се разшириха, докато устата й съвсем леко се отвори.

- Бизон? Стоя в пущинака, заобиколена от биволи?

- „Заобиколена“ не е правилната дума - изтъкна Бренан. - Това е просто група животни на разстояние повече от девет метра. Ако имаше и друга зад нас, може би тогава...

Нечии спокоен глас го прекъсна.

- Заобиколена от вълци е по-правилно.

Бренан се завъртя след първата дума на непознатия и извади кинжалите си, но след като съзря познатото лице на Лукас, се успокои и прибра остриетата обратно в каниите им. Алфата на шейпшифтърите вълци стоеше на десет стъпки от тях, обграден от половин дузина шейпшифтъри от глутницата му във вълчата им форма.

Алексий се отправи напред, за да се срещне със своя стар приятел и двамата се здрависаха.

- Добра среща, Лукас.

- Добре дошли в дома ми - отвърна шейпшифтърът и наведе глава. След това погледът му се насочи към Грейс и по лицето му се изписа бавна усмивка. - На това му се казва изненада. Как толкова красива жена има нещо общо с теб?

Вълкът до Лукас, чиято козина бе с цвят на мед, оголи зъби и изщрака с челюст до крака му Алфата отметна глава назад и се засмя.

- Изглежда, че на спътницата ти не й се харесва да правиш комплименти на жените на други мъже - подметна Алексий, докато се покланяше дълбоко на вълчицата.

Животното бе обгърнато от блестящо сияние и след секунда там, където стоеше вълк, се появи жена. Дългата й и чуплива коса бе същият нюанс като козината на вълка. Носеше обикновени дрехи: неугледна тъмна блуза и сини джинси, но красотата й грееше като изящен скъпоценен камък от Атлантида, огрян от лунната светлина.

Грейс пристъпи напред като сръчка Алексий с лакът. От звучното „ох“, което последва, Бренан предположи, че жестът изобщо не е бил нежен.

- Спомни си какво говорехме за израза „моята жена“? - каза тя, след което погледна към Лукас и съпругата му, и наклони глава. -Благодаря за топлото посрещане. Аз съм Грейс, а той все още се учи.

Жената шейпшифтър се изкиска.

- Аз съм Хъни и ти пожелавам късмет. Откакто разбра, че съм бременна, Лукас се отнася с мен като с крехко и деликатно нещо. Не престана да се държи покровителски дори и след като бебетата се родиха.

Хъни тръгна към тях, но Лукас я спря, като сложи ръка на рамото й.

- Може би преди да продължим, е по-разумно да се уверим, че това наистина са Алексий и Бренан - предложи алфата и свъси тъмните си вежди.