Алиса Дей - Изкуплението на Атлантида

- ЩЕ ЗАСТАНЕШ ЛИ НА НЕГОВА СТРАНА И ЩЕ БЪДЕШ ЛИ С НЕГО ДО ПОСЛЕДНИЯ СИ ДЕН?

Звучеше като обет. Тиарнан не се поколеба дори и за секунда.

- Да, докато съм жива, въпреки че животът ми е нищо друго освен капка в морето в сравнение с неговия.

Посейдон извърна мраморната си глава от нея към Бренан и после обрано към Тиарнан, след което се изправи до пълния размер на статуята и насочи тризъбеца си към жената. Мълния от чиста, блестяща сребърна светлина се изстреля от оръжието и се удари в нея, повали я на земята и болка, по-силна от всяка, която някога е изпитвала през живота, започна да я разкъсва. Тя крещеше и се гърчеше на земята, а Бренан я придърпа в прегръдките си и сълзи се стичаха по лицето му.

- Не - викаше той. - Не нея. Мен. Вземи мен.

Но Посейдон само се усмихна и най-после, след онова, което на Тиарнан й се стори като години, свали тризъбеца си. Болката изчезна мигновено и тя вдигна глава, за да се огледа, но й беше трудно заради замъгленото й от сълзите зрение.

Тя огледа крайниците си и с радост откри, че са цели и в работещо състояние.

- Добре съм - каза сякаш да успокои Бренан. - Вече не ме боли.

Посейдон блъсна три пъти дръжката на тризъбеца в каменната основа на фонтана.

- ТАКА ДА БЪДЕ! ПРАВОСЪДИЕТО ПОСТАНОВЯВА, ЧЕ БРЕНАН ЩЕ ПОЗНАВА РАДОСТТА ТОЛКОВА ДЪЛГО, КОЛКОТО Е БИЛ ЛИШАВАН ОТ НЕЯ.

Повелителят на моретата го дари със странна усмивка, придружена с блестящи мраморни зъби.

- РАЗБИРРА СЕ, АКО СИ КАТО ПОВЕЧЕТО ПРЕДСТАВИТЕЛКИ НА НЕЖНИЯ ПОЛ, СКОРО ЩЕ ГО НАКАРАШ ДА ПОЖЕЛАЕ ВЕЧНОСТТА ДА Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-КРАТКА.

Тиарнан се засмя. Не успя да се сдържи. Това божество едва не я изпържи с магическия си тризъбец, а сега пускаше шеги. Да, в заешката дупка и отвъд.

Посейдон кимна.

- БИВА СИ ТЕ, ЧОВЕКО. ВЪЗХИЩАВАМ СЕ НА КУРАЖА ТИ, ГОВОРИ МНОГО ДОБРЕ ЗА ТЕБ, АКО СЕ РАДВАШ НА ВЪЗХИЩЕНИЕТО НА ЕДИН БОГ. ВАШИТЕ ДЕЦА СЪЩО ЩЕ СА ЧАСТ ОТ ПРОРОЧЕСТВОТО.

Бренан затегна хватката си около Тиарнан.

- Деца ли?

- ВСЕ ОЩЕ НЕ. СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ, КОГАТО СИНОВЕТЕ ВИ СА НЕОБХОДИМИ.

- Синове? - повтори Тиарнан. - Колко синове?

- МИСЛЯ СИ ЗА БЛИЗНАЦИ. МОЖЕ И ТРИЗНАЦИ. ЗДРАВИ МОМЧЕТА.

Тиарнан преглътна трудно.

- Но...

- НЯМАМ ВРЕМЕ ЗА ТОВА. - Посейдон посочи с пръст Бренан. - НЕ МЕ КАРАЙ ДА СЪЖАЛЯВАМ ЗА ЩЕДРОСТТА СИ.

Воинът се поклони дълбоко.

- Милорд, аз ви принадлежа и ви благодаря за всичко, което съм.

- РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ТАКА. НЕ ПРЕЦАКВАЙ НЕЩАТА.

Устата на Тиарнан увисна при звука на жаргонните изрази, излизащи от устата на древен бог, но преди да е успяла да намери някакви думи и да отговори, Посейдон и нимфите изчезнаха с един взрив от фойерверки и преливаща на стъпала вода.

Мълчанието завзе Тиарнан и Бренан, които зяпаха към фонтана, останал без статуи, но с няколко капчици вода.

- Аз. аз - неспособна да измисли какво да каже, Тиарнан замлъкна. - Ще ни е трудно да обясним случилото се на Конлан и останалите - отбеляза тя и посочи към лишения от статуи фонтан.

Бренан въздъхна.

- За съжаление, такива неща се случват наоколо по-често, отколкото си мислиш.

Тиарнан тутакси загуби интерес към фонтана.

- Ще имам близнаци? Или тризнаци?

Краката й се подкосиха и тя се отпусна на ръба на празния фонтан.

- Може би трябва да започнем от самото начало - каза Бренан и коленичи пред нея. - Тиарнан Бътлър, ще се омъжиш ли за мен, ще изживееш ли останалата част от вечността като моя съпруга и майка на децата ми.

Тя го гледаше смаяна.

Той пое ръката й в своята и й се усмихна, ала веждите му бяха свъсени.

- Тиарнан, точно сега мълчанието ти ме тревожи повече, отколкото бих могъл да си призная.

Тя се засмя и се хвърли в обятията му, като го събори на тревата.

- Да, хиляди пъти да.

Целуна всеки сантиметър от лицето му, задържайки се на устните, сетне се надигна и го възседна, като издърпа блузата си през главата.

- Колко усамотени са тези градини?

Опасната и така сексапилна усмивка на Бренан разтегли устните му.

- Достатъчно.

Национален парк „Йелоустоун“, местността за извършване на ритуали на глутницата на вълците, пет дни по-късно.

Бренан оглеждаше групата от хора застанали около огъня. Шейпшифтъри, човеци и атланти. Дори един вампир. Кимна на Даниел, който стоеше назад, отделен от останалите.

Конлан и Райли държаха принц Ейдън. До тях Алексий и Грейс стояха на почетното място, като всеки от тях държеше на ръце един от близнаците на Лукас и Хъни. Вен и Ерин се бяха сгушили един в друг, доста далеч от Тиарнан. Ерин беше в дълбок траур, заради смъртта на сестра си, но настоя да присъства на кръщенето, казвайки, че се нуждае да види поне малко надежда, вместо само смърт и битки. Изглежда, че мисията им с Вен в Европа не бе преминала успешно.