Дж. Уорд - Тъмна любов

Докато слизаше надолу към подземието под къщата на Дариъс, Рот се чувстваше изтощен. Затвори и заключи вратата след себе си, свали оръжията си и измъкна един очукан куфар от шкафа. Отвори капака и изпъшка, повдигайки плоча от черен мрамор. Беше квадратна, голяма метър и двадесет и дебела десет сантиметра. Постави я в средата на стаята. Върна се при куфара, извади една кадифена торбичка и я хвърли на кревата.

Съблече се, взе душ и се избръсна, после се върна гол в стаята. Взе торбичката, развърза атлазената панделка и изсипа нешлифованите, големи колкото речни камъни диаманти върху плочата. Пусна празната торбичка на пода.

Рот наведе глава и заговори на майчиния си език. Произнасяйки сричките, гласът му ту се усилваше, ту затихваше в унисон с дишането му. С тези думи той отдаваше почит на мъртвите. Когато свърши, коленичи на плочата и усети камъчетата да се впиват в плътта му. Седна на петите си, постави длани на бедрата си и затвори очи.

Ритуалът на смъртта изискваше да прекара цял ден така, без да помръдне, да изтърпи болката и да кърви в памет на своя приятел.

В съзнанието му изплува образът на дъщерята на Дариъс. Не трябваше да се вмъква така в дома й. Уплаши я почти до смърт, а всъщност само искаше да се представи и да обясни защо скоро ще има нужда от него. Освен това възнамеряваше да й каже, че ще намери човека, който я беше нападнал. Справи се прекрасно, няма що. Също като слон в стъкларски магазин.

В мига, когато влезе, тя побягна ужасена. Наложи се да изтрие паметта й и да я докара до лек транс, за да се успокои. Смяташе да си тръгне веднага след като я сложи в леглото, но не можа. Стоеше изправен над нея, съзерцаваше неясния контраст между черната й коса и бялата възглавница, вдъхваше аромата й. Усети, че в него се надига сексуално желание. Преди да си тръгне, провери дали вратите и прозорците на апартамента й са заключени. После я погледна още веднъж. Замисли се за баща й.

Рот се съсредоточи върху болката, която вече започваше да усеща в бедрата си.

Когато мраморът почервеня от кръвта му, той видя лицето на своя мъртъв воин и почувства връзката, която споделяха, докато беше жив. Трябваше да изпълни последното желание на своя брат. Дължеше на този мъж поне това за всичките години, през които бяха служили на расата си рамо до рамо. Получовек или не, дъщерята на Дариъс вече никога нямаше да се движи без охрана в нощта. И нямаше да мине през преобразяването си сама.

Господ да й е на помощ.

Бъч приключи с оформянето на документацията, свързана с Били Ридъл, към шест сутринта. Компанията на наркодилърите и бандитите, с които момчето беше принудено да дели една килия в полицейското управление, явно го отвращаваше, така че Бъч се постара да направи възможно повече печатни грешки в доклада си. И направо не беше за вярване, но компютърната програма през цялото време му даваше противоречива информация за формулярите, които трябваше да попълни.

После двадесетте и три принтера излязоха от строя. Всички до един. Въпреки това Ридъл нямаше да остане дълго в участъка. Баща му наистина беше важна клечка, сенатор. Така че скоро някой засукан адвокат щеше да освободи Били и да го измъкне от ареста като пръдня из гащи. Вероятно още през следващия час. Защото такава беше наказателноправната система. С пари всеки престъпник можеше да се измъкне. Парите управляваха света.

Не че Бъч се дразнеше, от къде на къде. Отиде във фоайето и там се натъкна на един от редовните им нощни гости. Чери Пай очевидно тъкмо беше освободена от женското отделение на ареста. Истинското й име беше Мери Мълкейхи и доколкото Бъч беше чул, работеше като улична проститутка от около две години.

— Хей, здрасти, детективе — измърка тя. Аленото й червило се беше събрало в ъгълчетата на устните й, а очната линия се беше разтекла. Би изглеждала направо симпатична, помисли си той, ако остави кокаина и поспи един месец. — Сам ли се прибираш?

— Както винаги — той й отвори вратата и я остави да мине пред него.

— Не ти ли се уморява лявата ръка?

Бъч се разсмя, когато двамата спряха и погледнаха към небето.

— Как си, Чери?

— Аз винаги съм добре.

Тя сложи една цигара между зъбите си и я запали, като го гледаше.

— Ако се умориш от чекиите, обади ми се. Няма да те карам да си плащаш, защото си готин кучи син. Но да не издрънкаш на Голямото татенце какво съм ти казала.

Чери издуха облак дим и разсеяно опипа нащърбеното си ляво ухо. Горната му половина липсваше. Господи, сводникът й беше като бясно куче. Те заслизаха по бетонните стъпала.