Дж. Уорд - Тъмна любов

Непрекъснатата нужда от приемането на нови хора беше слабото място на обществото. Учебните центрове като Колдуелската академия за бойни изкуства играеха важна роля за откриване и вербуване на хора, които да попълнят редиците на лесърите , но криеха и голям риск. Да се избягва намесата на полицията — и да се осигури защита срещу засада от страна на братството — изискваше непрекъсната бдителност и често преместване. Местенето от място на място затрудняваше нормалната дейност, но как иначе би могло обществото да си осигурява ресурси, без риск оперативните му центрове да бъдат нападнати?

Господин Х. поклати глава. На даден етап щеше да има нужда от заместник, макар че все още не беше настъпил моментът за това. За щастие това, което смяташе да направи, не беше толкова сложно. Ставаше въпрос за елементарна военна стратегия. Построяване на войските. Координация. Събиране на сведения за врага. Настъпление по един логичен и дисциплиниран начин.

Този следобед той щеше да строи войските си.

Що се отнася до координацията, щеше да ги разпредели в бригади. И щеше да настоява лесърите да се срещат редовно с него на малки групи.

А сведенията? Ако искат да унищожат братството, трябваше да знаят къде да намерят членовете му. Това щеше да бъде трудно, макар и не невъзможно. Тези воини бяха предпазливи и подозрителни и се държаха настрани от другите, но цивилното вампирско население все пак поддържаше някакви контакти с тях. В крайна сметка те трябваше да се хранят, а не можеха да се хранят един от друг. Имаха нужда от женска кръв.

А жените, въпреки че повечето от тях биваха пазени подобно на безценни произведения на изкуството, имаха братя и бащи, които можеха да бъдат убедени да говорят. Чрез използването на подходящ стимул мъжете щяха да разкрият къде ходят и с кого се срещат жените. И тогава братството щеше да бъде разкрито.

Това беше ключът към цялостната му стратегия: координирана програма за залавяне и изнудване, фокусиране върху цивилните мъже и по-рядко жените, което в крайна сметка ще ги отведе при братята. Нямаше как да не се получи. Защото братята щяха да се вбесят от жестокостите спрямо цивилното население и да се появят, размахали кинжали, или защото все някой щеше да проговори и да издаде местонахождението им.

Най-добре би било да разберат къде воините прекарват дните си. Да ги унищожат, докато грее слънцето, когато са най-уязвими, беше план на действие с най-големи шансове за успех и най-малка вероятност за жертви сред лесърите .

В крайна сметка убиването на цивилни вампири не беше кой знае колко по-трудно от това да пречукаш един обикновен човек. Те кървят, ако ги порежеш, сърцата им престават да бият, ако ги простреляш, и изгарят, ако ги изкараш на слънце.

Но да се убие член на братството беше друга работа. Те притежаваха чудовищна сила, бяха изключително добре обучени и раните им заздравяваха бързо. Бяха отделен подвид. С вампира воин можеш да опиташ късмета си само веднъж. Ако не го убиеш, никога няма да се прибереш обратно вкъщи.

Господин Х. се надигна от бюрото и спря за момент, изучавайки отражението си в прозореца на офиса. Почти бяла коса, бледа кожа, бледи очи. Преди да стане член на обществото, беше червенокос. Вече не помнеше как е изглеждал тогава. Но ясно си представяше бъдещето. Както и това на обществото.

Заключи вратата след себе си и се отправи по покрития с плочки коридор към главната спортна зала. Застана на входа и кимаше на учениците, пристигащи за урока си по джуджицу. Този беше любимият му клас, група младежи на възраст от осемнадесет до двадесет и четири години, които даваха големи надежди. Момчета в бели джуджицу ги 2 2 Ги — спортно облекло за джуджицу. — Б.пр. , препасани с колани, сведоха глави за поздрав, наричайки го сенсей, а в това време той ги преценяваше един по един, като обръщаше внимание на стойката и настроението им, на начина, по който се движат очите им.

Строи учениците, готови за тренировката, и продължи да се оглежда за потенциални кандидати за обществото. Търсеше комбинация от физическа сила, остър ум и безцелна омраза.

Когато му предложиха да стане член на обществото през петдесетте години на двадесети век, той беше седемнадесетгодишен грийзър 3 3 Грийзър — от grease, помада, брилянтин, беден младеж или младеж от работническата класа, агресивен и с груби маниери, обикновено с дълги, намазани с брилянтин коси според модата от петдесетте години на двадесети век. — Б.пр. , включен в програма за малолетни престъпници. Една година преди това беше намушкал баща си в гърдите, след като копелето го беше удряло с бирена бутилка по главата. Надяваше се, че го е убил. Но за съжаление баща му оцеля и живя достатъчно дълго, за да се прибере у дома и да убие майка му.