Дж. Уорд - Пробудена любов

Но се чувстваше прекалено празен, за да се тревожи за каквото и да било. Смъртта беше навсякъде около него и зловонието на болката и собствения му провал замърсяваше въздуха. Трябваше да се спаси от тази лудост, дори това да означаваше да се впусне в друго безумие.

За щастие или може би за нещастие, Бъч и Ви не се заседяха много в клуба. Тримата се прибраха малко след полунощ. Когато влязоха във фоайето, Фюри вече пукаше кокалчетата на пръстите си от нетърпение и го заливаха горещи вълни. Нямаше търпение да остане сам.

— Искаш ли да хапнеш? — попита Вишъс и се прозина.

— Да — каза Бъч. Ви тръгна към кухнята, а той хвърли поглед през рамо. — Фюри, ще дойдеш ли с нас?

— Не, ще се видим по-късно. — Хукна нагоре по стълбите, като през цялото време усещаше погледите им върху гърба си.

— Чакай! — извика Бъч.

Той изруга и обърна глава. Спокойните очи на Бъч го гледаха многозначително — вероятно нетърпението му беше съвсем видимо.

„Бъч знае“, помисли си той. По някакъв начин беше разбрал какво е намислил.

— Сигурен ли си, че не искаш да хапнеш с нас? — попита го спокойно ченгето.

Фюри изобщо не се замисли. Или може би не искаше.

— Да. Сигурен съм.

— Внимавай, приятелю. Има неща, които е дяволски трудно да поправиш.

Фюри се замисли за Зи. И за себе си. Не даваше и пет пари какво гадно бъдеще го очакваше.

— Мислиш ли, че не го знам?! — възкликна той и продължи по стълбите.

Влезе в стаята си, затвори вратата и захвърли коженото си палто на стола. Извади пакетчето, взе малко количество червен дим и хартия и си сви цигара. Дори не обмисли възможността да си инжектира хероина. Подобно действие водеше до прекалено бързо пристрастяване.

Не беше приемливо като за първи път.

Облиза ръба на хартията, притисна добре праха и тревата, седна в леглото и облегна гръб на възглавниците. Взе запалката, щракна я и наведе лице към оранжевия пламък с цигара между устните си.

Внезапно почукване на вратата го извади окончателно извън релси. „Проклетият Бъч.“

Изгаси запалката.

— Какво?

Не последва отговор и той, без да изпуска цигарата, прекоси стаята и рязко отвори вратата. Джон отстъпи назад.

Фюри си пое дълбоко дъх. После отново. Трябваше да се успокои.

— Какво има, синко? — попита, като галеше цигарата с показалец.

Джон написа няколко реда в бележника си и го обърна към него.

„Съжалявам, че те обезпокоих. Имам нужда някой да ми помогне с позициите в жиу-жицу, а ти си толкова добър в това.“

— О… да. Но не тази вечер, Джон. Съжалявам. Зает съм.

Детето кимна. След кратка пауза му махна с ръка за довиждане и се обърна.

Фюри затвори вратата, заключи и отново седна в леглото. Щракна запалката за втори път, постави цигарата между устните си…

И точно когато пламъкът близна връхчето й, замръзна.

Не можеше да диша. Не можеше… Задушаваше се. Започна да се бори за глътка въздух. Дланите му се навлажниха, по горната му устна избиха капчици пот, под мишниците му се образуваха мокри петна.

Какви ги вършеше, по дяволите?

„Наркоман… Пропаднало копеле. Неудачник.“ Да внесе хероин в къщата на краля? И да се кани да го изпуши в комплекса на братството! Да се опетни, защото не му стиска да се справи с цялата тази гадост?

По дяволите, нямаше да го направи. Нямаше да опозори братята си и краля. Пристрастяването му към червения дим беше достатъчно лошо. Но хероин!

Треперещ, Фюри изтича до бюрото, взе пакетчето и се втурна към банята. Хвърли цигарата и хероина в тоалетната и пусна водата. След това пак, и пак.

Излезе, препъвайки се, от стаята си и се затича с всички сили по коридора.

Джон беше по средата на стълбището, когато Фюри се появи като хала иззад ъгъла и едва не се търкулна надолу по стъпалата. Настигна момчето и го притисна към себе си така силно, че щеше да счупи крехките му кости.

Отпусна глава на детските рамене и потрепери.

— О, боже… благодаря ти. Благодаря ти, благодаря ти…

Малките ръце го обгърнаха. И го потупаха по гърба. Когато Фюри най-после се успокои, трябваше да избърше очите си.

— Мисля, че тази нощ е повече от подходяща да поработим върху основните позиции. Да. Моментът наистина е добър. Хайде.

Момчето го погледна… и очите му бяха пълни с мрачно разбиране. То като че ли знаеше. После Джон замърда бавно устни и думите му поразиха Фюри, дори лишени от звук.

„Ти си в затвор, който няма решетки. Тревожа се за теб.“

Фюри премигна, уловен в капана на изкривеното време. Някой друг му беше казал същите думи… Миналото лято.