Дж. Уорд - Пробудена любов

Тя поклати глава.

— Чете се съвсем ясно. Красиво е.

— Не очаквам нищо в замяна. Искам да кажа… Знам, че ти не… не изпитваш вече същите чувства към мен. Но исках да знаеш. За мен беше важно. И ако има дори малка възможност да сме заедно… Не мога да прекратя работата си в братството. Но мога да обещая, че ще се старая повече… — Смръщи вежди и млъкна. — По дяволите. Какви ги говоря? Обещах си, че няма да те поставя в това положение…

Тя притисна късчето хартия до сърцето си, после се спусна към него и го прегърна с такава сила, че той политна назад. Ръцете му я обгърнаха колебливо — като че ли не знаеше каква е причината за поведението й. А тя заплака открито.

Макар че бе подготвяла грижливо тази тяхна среща, нито веднъж не й беше хрумвало, че те двамата биха могли да имат общо бъдеще.

Той повдигна брадичката й и сведе поглед към нея. Тя се опита да се усмихне, но лудата надежда, изпълваща сърцето й, й тежеше като бреме.

— Не исках да те накарам да плачеш…

— О, боже… Обичам те, Зейдист.

Той отвори широко очи.

— Какво…?

— Обичам те.

— Кажи го отново.

— Обичам те.

— Отново… Моля те — прошепна той. — Имам нужда да го чувам… Отново и отново.

— Обичам те…

В отговор той започна да се моли на Скрайб Върджин на древния език.

Прегърнал здраво Бела, заровил лице в косите й, той й изказваше благодарност с такова красноречие, че изтръгна нови ридания от гърдите й.

Когато и последното хвалебствие беше отправено, той заговори отново на английски.

— Бях мъртъв, докато ти не ме откри, макар че дишах. Бях сляп, макар че виждах. А после дойде ти… И аз се пробудих.

Тя докосна лицето му. Много бавно устните му изминаха разстоянието до нейните и ги целунаха нежно.

„Колко е мил и ласкав — помисли си тя. — Въпреки огромния си ръст и здравите си мускули, той е… нежен.“

После Зи се отдръпна.

— Но чакай, защо си тук? Радвам се, но…

— Нося детето ти.

Той свъси вежди. Отвори уста. Затвори я и поклати глава.

— Съжалявам… Какво каза?

— Нося детето ти. — Този път не последва абсолютно никаква ответна реакция. — Ще ставаш баща. — Мълчанието му продължи. — Бременна съм.

Не можеше да се сети по какъв друг начин да му го съобщи. Господи , ами ако той не го искаше?

Зейдист се олюля и пребледня.

— Носиш детето ми в себе си?

— Да. Брем…

Изведнъж той я стисна за ръката.

— Добре ли си? Хавърс каза ли, че си добре?

— Да. Засега. Малко съм млада, но това може да се превърне в предимство, когато дойде време за раждането на бебето. Хавърс каза, че то е добре и не ми се налагат никакви ограничения… Е, с изключение на това, че не ми се разрешава да се дематериализирам след шестия месец. И, хм… — Изчерви се силно. — Няма да мога да правя секс, нито да пия след четиринайсетия месец до раждането. Което ще бъде в осемнайсетия месец.

Когато лекарят я беше предупреждавал, не беше мислила, че някога ще й се наложи да се тревожи за това. Но може би сега… Зейдист кимаше с глава, но не изглеждаше никак добре.

— Мога да се грижа за теб.

— Знам, че ще го направиш. И че ще съм в безопасност с теб — каза го, защото знаеше, че този въпрос ще го тревожи.

— Ще останеш ли тук, с мен?

Тя се усмихна.

— Бих искала.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Това предложение ли е?

— Да.

Но той беше позеленял. Лицето му имаше цвета на ментов сладолед. И думите, които механично изричаше, започваха да я плашат.

— Зейдист… Имаш ли проблеми с това? Хм… Не е нужно да сключваме брак, ако не…

— Къде е брат ти?

Въпросът я изненада.

— Ривендж? О… У дома, предполагам.

— Отиваме при него. Веднага. — Зейдист я хвана за ръката и я задърпа навън, във фоайето.

— Зейдист…

— Ще получим одобрението му и ще се оженим още тази нощ. Ще отидем с колата на Ви. Не искам да се дематериализираш отново.

Дърпаше я към вратата толкова бързо, че й се налагаше да подтичва.

— Чакай. Хавърс каза, че мога до…

— Не искам да поемам никакви рискове.

— Зейдист, това не е необходимо.

Той спря рязко.

— Сигурна ли си, че искаш детето ми?

— О, да. Боже, да . Дори сега още повече… — Вдигна поглед към него усмихната. Хвана го за ръката. И я постави върху корема си. — От теб ще стане прекрасен баща.

В този момент той припадна.

Зейдист отвори очи и видя, че Бела е свела поглед към него. Лицето й грееше от любов. Периферното му зрение отчете, че наоколо са се струпали и други обитатели на къщата, но той виждаше единствено нея.