Дж. Уорд - Освободена любов

Зетят на Зейдист със смесена кръв неочаквано се оказа съюзник на Братството, въпреки че истинската природа на Рив усложняваше всичко. Не беше много разумно да легнеш със симпат . В прекия и преносния смисъл. Така че не беше лесен като приятел и роднина.

Кривата му усмивка едва разкриваше кучешките зъби.

— Добър вечер, господа.

— Ще възразиш ли да използваме офиса ти за нещо лично? — попита Фюри.

— Няма да говоря — каза равно Ви, когато питието му пристигна. С бързо движение на китката го обърна, сякаш огън гореше в стомаха му, а течността беше вода. — Няма.

Фюри и Бъч срещнаха погледи в пълно съгласие. Вишъс щеше да отстъпи и още как.

— Офисът ти? — повтори Фюри на Ривендж.

Рив изискано повдигна вежда, а аметистовосините му очи светеха проницателно.

— Не съм сигурен, че ще искате да го ползвате. Подслушва се и всяка сричка се записва. Освен… разбира се… когато аз съм там.

Не беше идеално, но всичко, което би наранило Братството, би наранило и сестрата на Рив като съпруга на Зи. Въпреки че беше наполовина симпат , той имаше мотивация да не допуска нещо да се обърка.

Фюри се измъкна от сепарето и се втренчи във Ви.

— Вземи си питието.

— Не.

Бъч стана.

— Тогава го остави. Защото, след като няма да се прибереш вкъщи, ще говорим тук.

Очите на Ви заискриха. И не само те.

— По дяволите…

Бъч се подпря на масата.

— В момента разпръскваш аура, като че ли задникът ти е включен в контакта. Така че сериозно ти препоръчвам да зарежеш глупостите от рода „сам съм на света“ и да дотътриш мизерната си персона в офиса на Рив, преди да ни е припарило. Ясно?

Дълго време не се случи нищо, освен че Бъч и Ви се гледаха един друг. Тогава Ви се изправи и тръгна към офиса на Рив. По пътя гневът му разпръсна отровна миризма на химикали, такава, от която ти пари на носа.

Ченгето беше единственият, който можеше да се справи с Ви в това му състояние.

Слава богу, че го имаше ирландеца.

Тръгнаха вкупом към вратата, пазена от двамата маври, и се отзоваха в кабинета на Ривендж, подобен на пещера. Щом влязоха, Рив отиде зад бюрото, протегна ръка под него и се чу кратко изпукване.

— Чисто е — съобщи той и потъна в черния кожен стол.

Всички се втренчиха във Ви… който изведнъж се превърна в звяр от зоологическата градина, обикалящ с вид, сякаш иска да изяде някого. Накрая братът спря в ъгъла на стаята, най-отдалечен от Бъч. Приглушената светлина над него беше по-слаба от тази, която излъчваше кожата му.

— Кажи нещо — меко рече Бъч.

Без да отрони и дума, Ви извади нещо от задния си джоб. Вдигна ръката си и тежък златен медальон се залюля на края на копринен шнур.

— Изглежда, имам нова длъжност.

— О… по дяволите! — прошепна Фюри.

Обстановката в стаята на Блей бе стандартната за Джон и приятелите му. Джон беше в долния край на леглото. Блей седеше на пода с кръстосани крака. Куин се беше изтегнал в тапициран шезлонг, който побираше едва половината от новото му тяло. Имаше отворени бутилки „Корона“ и пръснати наоколо пакетчета с чипс.

— Хайде, издай тайната — подкани Блей. — Как беше преобразяването?

— Зарежи го преобразяването, правих секс. — Блей и Джон се ококориха и Куин се засмя. — Да, вярно. Направих дебюта, така да се каже.

— Не се занасяй — задъхано промълви Блей.

— Истина е. — Куин отметна глава назад и изгълта половината от бирата си. — Ще кажа само, че това преобразяване… човече… — Той погледна Джон и различните му очи се присвиха. — Готви се, братле. Трудно е. Ще ти се иска да си умрял. Ще се молиш за това. Тогава вече става непоносимо.

Блей кимна.

— Ужасно е.

Куин довърши бирата си и изхвърли бутилката в кошчето за боклук.

— Мен ме гледаха. Теб също, нали?

Блей кимна, а Куин се размърда, за да извади нова „Корона“ от минибара.

— Да… беше притеснително. Баща ми беше в стаята. Нейният баща — също. И всичко това, докато тялото ми се разцепва. Щях да се засрамя, но бях твърде зает да страдам.

— Кого използва? — попита Блей.

— Марна.

— Супер.

Клепачите на Куин се притвориха.

— Да, беше много добра.

Челюстта на Блей увисна.

— Тя? Тя беше тази, която ти…

— Да.

Куин се засмя, когато Блей падна назад, сякаш бе прострелян в гърдите.

— Марна. Знам. И на мен ми е трудно да повярвам.

Блей повдигна глава.

— Как се случи? И Господ ми е свидетел, че ще те фрасна, ако пропуснеш нещо.

— Да бе, сякаш ти беше много откровен за себе си.

— Не избягвай отговора. Започвай да лаеш, защото ти си едно псе.