Дж. Уорд - Освободена любов

— Този уикенд — заяви Куин — ще се погрижим и за теб, Блей.

Джон остави бирата и разтърка лицето си, а Блей се изчерви.

— Виж, Куин… не знам…

— Довери ми се. Ще те уредя. Джон, ти си следващият.

Джон понечи да поклати глава отрицателно, но се спря, за да не изглежда като идиот. И без това се чувстваше непълноценен — толкова дребен и немъжествен. Ако откажеше предложението за секс, окончателно щеше да попадне в категорията на загубеняците.

— Значи се уговорихме — продължи да настоява Куин.

За момент, докато Блей въртеше в ръцете си долния край на тениската си, Джон си помисли, че той ще откаже. Това много го облекчи.

— Да. — Блей прочисти гърлото си. — Аз… да, страшно съм наточен. Май само за това мога да мисля сега. Пък и така боли.

— Знам, нали го изпитах. — Различните очи на Куин проблеснаха. — Ще се позабавляваме чудесно. По дяволите, Джон… ще накараш ли тялото ти да се задейства?

Джон сви рамене, искаше му се да избяга.

— Е, ще поиграем ли на „Убийци“? — попита Блей, като посочи с брадичка към ексбокса на земята. — Джон пак ще ни победи, но можем да се състезаваме за второто място.

Беше страхотно облекчение да се съсредоточат в нещо различно и тримата се впуснаха в играта, като крещяха към телевизора и се замеряха с обвивки от бонбони и бирени капачки. Боже, Джон обичаше това. На екрана се състезаваха като равни. Там не беше малък и изоставащ. Беше по-добър от другите. В „Убийци“ можеше да е воинът, който мечтаеше да бъде.

Когато ги съдра от бой, погледна Блей и се досети, че той беше избрал точно тази игра, за да накара Джон да се почувства добре. Все пак Блей имаше умението да отгатва мисли и настроения, и да ти спести притеснението. Беше чудесен приятел.

След четири стекчета, три посещения до кухнята, две цели игри на „Убийци“ и филма „Годзила“ след това, Джон погледна часовника си и се надигна от леглото. Фриц щеше да дойде да го вземе скоро, тъй като имаше уговорка за четири часа всяка сутрин и трябваше да я спази или щяха да го изритат от тренировъчната програма.

— Ще се видим утре в часовете, нали? — със знаци попита той.

— Става — отвърна Блей.

— По-късно може да си початим — усмихна се Куин.

— Да. — Джон се спря на вратата. — Ей, щях да те питам нещо. — Той потупа окото си и посочи към Куин. — Как получи тази синина?

Изражението на Куин остана съвсем спокойно, усмивката му — широка както винаги.

— О, нищо. Просто се подхлъзнах и паднах в банята. Тъпо, нали?

Джон се намръщи и хвърли поглед към Блей, но той седеше загледан в пода и не вдигна очи. Явно нещо се беше случило.

— Джон — каза Куин с твърд тон, — случват се такива неща.

Джон не повярва, още повече че Блей не променяше позата си, но тъй като пазеше свои собствени тайни, нямаше навик да любопитства.

— Разбира се — потвърди той със знаци, подсвирна бързо за довиждане и тръгна.

Когато затвори вратата, чу плътните им гласове и сложи ръка на дървото. Изпитваше страшно силно желание да стане като тях, но това със секса… Искаше да премине през преобразяването, за да стане мъж и да отмъсти за мъртвите, а не заради чукането на мацки. Всъщност може би трябваше да вземе пример от Фюри.

Въздържанието беше добър вариант. Фюри се въздържаше от край време и ето че беше уравновесен и готин тип. Не беше лош пример за подражание.

— Какво ще бъдеш? — изстреля Бъч.

Вишъс погледна към съквартиранта си и едва се насили да произнесе проклетата дума.

— Примейл на Избраниците.

— Какво е това, по дяволите?

— Казано накратко, донор на сперма.

— Я почакай… Ще участваш в ин витро оплождане?

Ви прокара ръка през косата си и си помисли колко хубаво би било да забие юмрук в стената.

— Малко по-плътско ще е.

Като спомена плътско, си помисли, че беше минало доста време от последния път, когато беше имал нормален секс с жена. Дали щеше изобщо да свърши по време на ритуалния акт с Избраницата?

— Защо ти?

— Трябва да е член на Братството. — Ви закрачи из сумрачната стая и реши, че ще запази самоличността на майка си в тайна още известно време. — Изборът не е голям. И става все по-малък.

— Там ли ще живееш? — попита Фюри.

— Къде там? — намеси се Бъч. — Да не искаш да кажеш, че няма да се биеш заедно с нас? И няма… да се виждаме?

— Не, всичко си остава, това го включих като условие в уговорката.

Бъч въздъхна облекчено, а Ви се опита да не се размеква от факта, че съквартирантът му също се вълнува дали ще могат да се виждат.