Дж. Уорд - Освободена любов

— Съдбата не се избира, тя е предопределена.

— От кого? От теб ли? Значи ти си тази, която трябва да мразя за всички гадости в живота си? — Вече целият гореше. Дори нямаше нужда да поглежда, за да знае, че това, което беше по ръката му, се беше разпространило навсякъде. Точно… Като… Нея. — Проклета да си.

— Сине.

Той оголи зъби.

— Не ме наричай така. Никога. Майка и син. Ние не сме такива. Майка ми би предприела нещо. Щеше да бъде до мен, когато бях безпомощен.

— Исках да бъда.

— Когато бях разкъсан и ужасен, и кървях, майка ми би била до мен. Така че не ми разигравай сценки от типа „милото ми момче“.

Настъпи дълго мълчание. После гласът й прозвуча силно и ясно.

— Ще се явиш след усамотяването ми, което започва тази нощ. Ще бъдеш представен официално на партньорката си. Когато тя е подготвена да бъде използвана от теб, ще се върнеш и ще изпълниш това, за което си създаден. И ще го направиш по своя собствена воля.

— Няма да стане. Майната ти.

— Вишъс, син на Блъдлетър, ще го направиш, защото, ако ли не, расата няма да оцелее. Ако имаме някаква надежда да се противопоставим на Обществото на лесърите, ще са ни нужни повече братя. Братството се състои едва от шепа такива като теб. В минали епохи са наброявали двайсет или трийсет. Откъде ще се появят повече, ако не от целенасоченото им създаване?

— Позволи на Бъч да се присъедини към Братството, а той не беше…

— Дадох специално разрешение заради сбъднато пророчество. Не е същото и ти го знаеш. Тялото му никога няма да бъде силно колкото твоето. Ако не беше вродената му мощ, никога не би могъл да бъде един от вас.

Ви отмести поглед от нея.

Оцеляването на вида. Оцеляването на Братството.

Мамка му.

Заразхожда се наоколо и се озова пред масата за мъчения и стената с играчките си.

— Не съм подходящ за такова нещо. Не съм герой по природа. Не държа да спася света.

— Логиката се крие в биологията и не може да бъде оспорвана.

Вишъс повдигна искрящата си ръка и се замисли за безбройните случаи, при които я беше използвал да изпепелява къщи, коли.

— Ами това? Искаш едно цяло поколение да носи моето проклятие? Какво ще стане, ако го предам на потомството си?

— Отлично оръжие е.

— Също и кинжалът, но поне не подпалва приятелите ти.

— Благословен си, а не прокълнат.

— Така ли? Опитай да живееш така.

— Силата изисква жертви.

Той се засмя.

— Отказвам се, без да се замисля, в замяна на това да съм нормален.

— Имаш задължение към своя вид.

— Също както и ти към сина, когото си родила. По-добре се моли да съм по-съвестен спрямо отговорностите си.

Загледа се към града и се замисли за безбройните побоища и убийства, които беше видял да извършват лесърите на Омега. Тези мръсници бяха погубвали невинни с векове, а животът беше достатъчно труден и без да си преследван. Знаеше го отлично.

Вбесяваше го, защото тя беше права за логиката. Братството се състоеше от петима, дори като се включи и Бъч. По закон Рот нямаше право да се бие, тъй като беше крал. Тормент изчезна. Дариъс беше умрял предишното лято. Бяха петима срещу постоянно възобновяващ редиците си враг. Нещата се влошаваха от това, че лесърите можеха да разчитат на попълнения от хората, докато братята трябваше да бъдат родени и отгледани, а след това да оцелеят при преобразяването. Разбира се, учениците, които тренираха, щяха да се превърнат във воини някой ден, но тези момчета никога нямаше да притежават силата, издръжливостта и способността да се самоизлекуват, каквито имаха мъжете от Братството.

Колкото до създаването на нови братя… Изборът не беше голям. По закон Рот като крал можеше да легне с всяка жена от техния вид, но той беше напълно отдаден на Бет. Същото важеше за Зи и Рейдж и техните жени. Дори да приемеше, че Тор е жив и някога се върне, едва ли щеше да е в състояние на духа, в което да оплоди някоя от Избраниците. Фюри беше единствената друга възможност, но той се беше отдал на въздържание, а и страдаше от разбито сърце. Едва ли би бил подходящ избор.

— По дяволите.

Скрайб Върджин запази мълчание, докато той премисляше нещата, тъй като знаеше, че изречеше ли една дума, той щеше да зареже всичко и да прати расата по дяволите.

Той се обърна към нея.

— Ще го направя при едно условие.

— Какво е то?

— Ще остана да живея при братята. Ще се бия наравно с тях. Ще отида от Другата страна и… — мили боже — ще легна, с която трябва. Но домът ми е тук.