Дж. Уорд - Освободена любов

Когато тя му върна кърпата, той заяви:

— Не можеш да останеш при мен. Докато сме тук, ще спиш в съседната стая.

Последва кратка пауза. После тя отговори:

— Да, Ваша светлост.

При падането на нощта Джон беше в спортната зала в сутерена, в редица с останалите трениращи с кинжал в ръка и заел начална позиция. Зейдист изсвири през зъби и всички размахаха кинжалите, за да изпълнят упражнението. Повдигаха оръжието пред гърдите, замахваха под нужния ъгъл, пристъпваха напред и го забиваха.

— Джон, не губи концентрация!

По дяволите, проваляше всичко. Отново. С чувство за дезориентираност и безполезност той се опита да намери ритъма в отделните позиции, но равновесието му никакво го нямаше, а краката и ръцете не го слушаха.

— Джон, спри. — Зейдист застана зад него, хвана ръцете му и направи нужните движения. Отново. — Да повторим. Дами, в начална позиция.

Джон се приготви и зачака изсвирването… Обърка всичко. Отново.

Когато Зейдист отново се приближи, не можа да го погледне в очите.

— Да опитаме нещо. — Зи взе оръжието и го постави в лявата му ръка.

Джон поклати глава. С дясната си служеше по-добре.

— Опитай. Дами, да повторим.

Поредна начална позиция. Поредно изсвирване. Пореден провал…

Но този път не беше провал. Като по чудо тялото на Джон мина през различните позиции като идеално акордирано пиано. Всичко беше синхронизирано, ръцете и краката му бяха където трябва, кинжалът беше под пълен контрол и всичките му мускули работеха заедно.

След края на упражнението той се усмихна. Докато не срещна погледа на Зи. Той се взираше в него някак странно, но после явно се овладя.

— По-добре, Джон. Много по-добре.

Джон погледна към оръжието в ръката си. В съзнанието му се стрелна кратък и болезнен спомен за това, как беше изпратил Сарел до колата й няколко дни преди да бъде убита. Докато вървеше до нея, му се беше приискало да има кинжал. Чувстваше дланта си прекалено слаба без такъв. Тогава мислеше за дясната си ръка. Защо това се беше променило след преобразяването?

— Отново, дами — извика Зи.

Изпълниха катата още двайсет и три пъти. После отработиха друга, при която се подпираха на едно коляно и замахваха нагоре. Зи наблюдаваше редицата, коригираше позиции и подвикваше команди.

Не се наложи да се обърне към Джон нито веднъж. Всичко си беше дошло на мястото. Жилата беше напипана и златото — извлечено.

След края на урока Джон се запъти към шкафчето си, но Зи го повика и го отведе в помещението с екипировката. Спряха до килера със заключените в него тренировъчни кинжали.

— Отсега нататък ще използваш това. — Зи му подаде оръжие със син ефес. — Настроен е за лява ръка.

Джон го пробва и се почувства още по-силен. Точно се канеше да благодари на брата, когато се намръщи. Зи го гледаше със същото странно изражение, както по-рано в спортната зала.

Джон пъхна оръжието в колана на кимоното си и с жест попита:

— Какво? Не го ли направих както трябва?

Зи потърка голата си глава.

— Попитай ме колко бойци използват лявата си ръка.

Дъхът на Джон секна. Заля го странно усещане.

— Колко?

— Познавах само един. Питай ме кой беше той.

— Кой беше?

— Дариъс. Ди се биеше с лява ръка.

Джон се загледа в лявата си ръка. Баща му.

— Имаш абсолютно същите движения — промърмори Зи. — Толкова е странно. Все едно, че гледам него.

— Наистина ли?

— Да. Действаше плавно. Като теб. Както и да е… — Зи го потупа по рамото. — Левичар. Ти да видиш!

Джон се загледа след брата, запътил се навън. После отново се взря в ръката си.

Не за първи път се чудеше как ли е изглеждал баща му. Какъв е бил гласът му. Поведението му. Какво ли не би дал да получи някаква информация за него.

Може би някой ден щеше да попита Зейдист. Но се страхуваше да не се разчувства прекалено. Само да имаше друг начин.

Джейн вкара колата си на заден ход в гаража и изруга, докато гасеше двигателя. Единайсет и трийсет и четири. Беше закъсняла с два часа и половина за срещата си с Ви.

Причината беше, че се забави с тръгването. Облечена в палто и с приготвена чанта, по пътя към изхода беше спирана от различни членове на болничния персонал с въпрос след въпрос. После състоянието на една от пациентките се беше влошило и тя трябваше да я прегледа, а след това да говори с близките й.

Написа съобщение на Вишъс, че са я задържали. После още едно, че ще се забави дори повече. Той отговори, че всичко е наред. Но когато позвъни да му каже, че е попаднала на отбиване на движението по път за вкъщи, се включи гласовата му поща.