Дж. Уорд - Освободена любов

Тя прочисти гърло.

— Аз ваша партньорка ли съм, или не?

— Да.

— Не е ли редно да остана във вашата спалня?

Той смръщи вежди.

— Мислех, че ще е по-добре за теб да имаш собствена стая.

Тя едва ли искаше да остане при него. Последва мълчание и той реши, че може би все пак иска. Почувства се неловко като каза:

— Ако искаш… можеш да останеш тук. Имам предвид, че може да поставим допълнително легло.

— Какво не му е наред на това?

Искаше да спи до него? Защо… О, ясно.

— Кормия, не се тревожи за това, че Директрис или останалите ще си помислят, че не изпълняваш задълженията си. Никой няма да научи какво правиш тук.

Или по-точно в нейния случай, какво не прави.

— Не е това. Вятърът… или поне аз така мисля… тресе къщата, нали?

— Да, доста е ветровито в момента. Но сме оградени от дебели каменни стени.

Той почака тя да продължи, но тя не го направи и изведнъж му стана ясно. Беше такъв безчувствен мръсник. Беше я извел от единственото й познато обкръжение, за да я постави в напълно нов свят. Стряскаха я неща, смятани от него за нормални. Как да се чувства спокойно, като не знае кои шумове вещаят опасност и кои не?

— Щом искаш да останеш тук, аз нямам нищо против. — Той се озърна наоколо в опит да реши къде може да се постави сгъваемо легло. — Има предостатъчно място за допълнително легло.

— Това легло е добро за мен.

— Да, аз ще спя на сгъваемото.

— Защо?

— Защото не ми се ще да спя на пода. — Имаше място между два от прозорците. Можеше да накара Фриц да…

— Но това легло е достатъчно голямо за двама ни.

Фюри бавно обърна глава към нея. После примигна.

— Да.

— Ще го поделим. — Погледът й все така беше забит в пода, но в гласа й се усещаше смайваща решителност. — Така поне ще мога да казвам, че лежа до вас.

Това било значи.

— Добре.

Тя кимна и заобиколи леглото. Пъхна се между чаршафите, легна с лице към него и се сви на кълбо. Което беше изненадващо. Както и фактът, че не стисна здраво очи и не се престори на заспала.

Фюри загаси цигарата и реши, че ще направи услуга и на двама им и ще легне върху завивката. Но първо трябваше да отиде до банята.

Гадост.

Е, рано или късно трябваше да научи за крака му.

Той отметна завивката, протегна се за бастуна си и се изправи. Чу как дъхът й изсвистя и усещаше, че го наблюдава. Боже, сигурно е потресена , помисли си. Като Избраница беше свикнала на съвършенство.

— Кракът ми от коляното надолу липсва. Това обаче не е проблем.

Стига протезата му да беше на мястото си и да функционираше добре.

— Връщам се веднага. — Почувства облекчение при затварянето на вратата и остана в банята по-дълго от обикновено, като изми зъбите си и ги почисти с конец, а после използва тоалетната. Започна да прережда шишенцата с таблетки в шкафчето и знаеше, че е време да излезе.

Отвори вратата.

Лежеше както я беше оставил — на ръба на леглото, с лице към него и отворени очи.

Докато се приближаваше, му се прииска да спре да го гледа. Особено, когато се изтегна върху завивката и халатът не покри крака му. Подръпна края на чаршафа, за да се прикрие, и се опита да се отпусне.

Нямаше да се получи. Беше му студено така, полузавит.

Хвърли поглед, за да премери разстоянието между тях. Имаше толкова много място, че със същия успех можеха да спят в различни стаи.

— Ще изгася лампата.

Тя повдигна глава и после отново се отпусна на възглавницата, а той загаси осветлението и се пъхна между завивките.

В мрака се намести непохватно до нея. Боже… Досега не беше спал с друг. Е, вярно, един път се наложи да прекара нощта с Ви и Бъч по време на периода на нужда на Бела, но само защото изпаднаха в несвяст. А и те бяха мъже. А Кормия със сигурност не беше.

Пое дълбоко дъх. Този аромат на жасмин носеше истинска наслада.

Затвори очи и се зачуди дали и тя се чувства така сковано и неловко. Денят щеше да е дълъг. Трябваше да настоява за допълнителното легло.

— Вишъс, ще спреш ли да се хилиш така? Започваш да ме плашиш.

Ви показа на Бъч среден пръст от другия край на кухнята и продължи да пие кафето си. Нощта наближаваше, което значеше, че… след двайсет и осем минути… щеше да е свободен.

В мига, когато излезеше, щеше да се отправи към дома на Джейн и да направи нещо романтично. Не беше сигурен точно какво. Може би щеше да й занесе цветя. Цветя и охранителна система. Нямаше по-добра демонстрация за любов от детектори за движение.

Боже, беше превъртял. Ама наистина.