Дж. Уорд - Неукротима любов

Мани натисна съединителя, изключи от скорост и скочи върху спирачките. Отвори вратата и миг по-късно се дръпна рязко назад.

— Мамка му…

Вонята беше неописуема. Нахлу в носа му и накара мозъка му да изключи, толкова бе отвратителна. Но въпреки това я разпозна. Беше се излъчвала от порите на типа с шапката на «Ред Сокс» в нощта, когато беше оперирал ранените вампири.

Извади телефона си и набра свръхсекретния номер на Вишъс. Първото позвъняване още не бе отзвучало, когато близнакът на Пейн отговори.

— Намерих мястото — каза Мани. — Точно както ми го описа… човече, ама че смрад . Да. Аха. Ясно. Ще се чуем след малко.

Докато затваряше, част от него беше на път да полудее при мисълта, че Пейн може би е била замесена в нещо, което приличаше на истинска кървава баня. Въпреки това успя да се овладее, докато обикаляше наоколо, търсейки нещо, каквото и да било, което да му каже какво се бе случило…

— Мани?

— Мамка му! — докато се обръщаше рязко, той сграбчи разпятието… или може би сърцето си, за да му попречи да се пръсне в гърдите му. — Джейн?

Призрачната фигура на някогашната му колежка се материализира пред очите му.

— Здрасти.

Първата му мисъл беше: «Господи, слънцето…» Което красноречиво говореше колко много се беше променил животът му.

— Я, чакай! Светлината не ти ли пречи…

— Не — тя протегна ръка и го успокои. — Дойдох, за да помогна. Ви ми каза къде си.

Мани я стисна лекичко за рамото.

— Аз… страшно се радвам да те видя.

Джейн го прегърна за миг, бързо, но силно.

— Ще я намерим. Обещавам ти.

Да, но в какво ли състояние щеше да е?

Двамата обединиха усилията си и се заеха да претърсват уличката, като ту потъваха дълбоко в сенките, ту отново излизаха на слънцето. Слава богу, че все още беше рано и че се намираха в безлюдна част на града, защото Мани изобщо не беше в настроение да се занимава с усложненията, причинени от появата на хора (и особено на полицията).

През следващия половин час двамата с Джейн претършуваха всеки сантиметър от уличката, ала единственото, което намериха, бяха следи от употреба на наркотици, разни боклуци и немалко презервативи, които Мани нямаше никакво намерение да разглежда по-отблизо.

— Нищо — промърмори той. — Абсолютно нищо.

Е, добре. Все тая. Това нямаше да го спре — щеше да продължи да претърсва и да се надява…

Някакво тракане го накара да завърти рязко глава, а после да отиде до контейнера.

— Нещо вдига шум тук — извика той към Джейн, докато коленичеше. Макар че с техния късмет сигурно щеше да се окаже плъх, който тъкмо закусва.

Джейн се приближи точно когато Мани бъркаше под контейнера.

— Мисля… мисля, че е телефон — запъхтяно каза той, докато се протягаше и опипваше земята с пръсти, опитвайки се да… — Ето го!

Издърпа ръка и установи, че наистина държи телефон — строшен и сложен на вибрация, което обясняваше звука. За съжаление, който и да звънеше, беше прехвърлен на гласова поща преди Мани да успее да вдигне.

— Човече, целият е покрит с някаква мастилена гадост — той избърса ръката си в контейнера… което говореше колко отвратително бе онова, с което беше изцапан телефонът. — И освен това има парола.

— Трябва да го занесем на Ви… той може да хакне всичко.

Мани се изправи и я погледна.

— Не съм сигурен, че ми е позволено да отида там — рече и понечи да й подаде телефона. — Ето. Ти го занеси, а аз ще видя дали няма да намеря и други места като това.

Макар че, ако трябваше да бъде откровен, вече беше обиколил целия район.

— Не предпочиташ ли да научаваш какво се случва от първа ръка?

— По дяволите, разбира се, че предпочитам, но…

— А ако Ви открие нещо, не смяташ ли, че ще е по-добре да се изправиш срещу проблема, въоръжен както трябва?

— Ами… да, но…

— Е, никога ли не си чувал, че може просто да направиш нещо и след това да се извиниш? — едната вежда на Мани подскочи и Джейн сви рамене. — Именно така се оправях с теб в болницата години наред.

— Сериозно ли говориш?

— Ще се върнем в имението с колата ти и ако някой има проблем с това, аз ще се погрижа. И мисля, че няма да е лошо първо да се отбием у вас, за да си вземеш някои неща, в случай че се наложи да поостанеш.

Мани поклати бавно глава.

— Ако тя не се върне…

— Не. Дори не го изричай на глас — Джейн прикова очи в неговите. — Когато тя се върне, независимо колко дълго ще отнеме, ти ще бъдеш там. Ви спомена, че си напуснал работата си… Пейн му е казала. Ще поговорим за това по-късно…