Дж. Уорд: Преродена любов

Тор изкачи рампата точно навреме, за да зърне за миг как лесърът отскача от капака на невзрачна тойота. Стълкновението накара колата да се закове на място, но ни най-малко не забави убиеца. Като всички лесъри, копелето беше по-силно и жилаво, отколкото когато е било човек. Черната мазна кръв на Омега му осигуряваше по-мощен двигател и по-солидно окачване, а в неговия случай и гуми на състезателна кола.

Джипиесът му обаче със сигурност не струваше.

Убиецът се изправи, след като се претърколи на настилката като професионален каскадьор и естествено, продължи напред. Все пак беше ранен и противната му миризма на бебешка пудра стана по-наситена.

Тор стигна до колата точно когато двама човеци отвориха рязко вратите си, изскочиха навън и започнаха да размахват ръце като при пожар.

— Полиция! — кресна Тор, докато ги отминаваше. — Преследвам заподозрян!

Това ги успокои и щетите може би нямаше да са големи. Със сигурност щяха да останат, за да зяпат и да ги снимат от всякакви ъгли, което беше идеално. Когато приключеше с копелето, щеше да знае къде да ги намери, за да изтрие спомените им и да им прибере мобилните телефони.

Междувременно лесърът, изглежда, се бе насочил към пешеходната алея, което определено не беше най-добрият му ход. Ако Тор беше на мястото на този загубеняк, щеше да отнеме въпросната тойота от собствениците й и щеше да се опита да избяга с нея.

— Не го мислиш сериозно — изсумтя Тор.

В крайна сметка целта на лесъра се оказа не пешеходната алея, а самият ръб на моста. Той прескочи предпазната ограда за пешеходците и се озова на тесния перваз от другата й страна. Следваща спирка: река Хъдсън.

Убиецът се озърна назад и прасковено жълтата светлина на уличните лампи озари арогантното му изражение на шестнайсетгодишен тийнейджър, изгълтал пред приятелите си стек от шест бири.

Огромно его. Без грам мозък.

Канеше се да скочи. Тоя тъпанар наистина щеше да скочи.

Идиот нещастен. Макар кръвта на Омега да вливаше в убийците огромна сила, това не означаваше, че за тях законите на физиката престават да важат. Краткият принцип на Айнщайн, гласящ, че енергията е равна на масата по ускорението на квадрат, щеше да влезе в сила и когато кучият син се блъснеше в повърхността на водата, го чакаха сериозни увреждания. Нямаше да го убият, но щяха да го извадят от строя.

Копелетата не умираха, освен ако не бъдеха прободени. И можеха да прекарат вечността в състояние на разложение. Пълна отврат.

Преди убийството на неговата Уелси, Тор вероятно щеше да го е оставил да прави каквото знае. От стратегическа гледна точка беше по-важно да обгърне онези човеци в пелената на амнезията и да се запъти към Джон Матю и Куин, които действаха в онази пряка. Но сега нямаше място за оттегляне — по един или друг начин, двамата с този убиец щяха да се изправят лице в лице.

Тор прескочи предпазната релса, стъпи на алеята за пешеходци и после скочи към оградата. Вкопчи се в брънките, засили долната част на тялото си, преметна се и стъпи на парапета.

Напереното излъчване на лесъра взе да се спихва и той заотстъпва.

— Какво, мислеше, че ме е страх от високото ли? — подхвърли Тор. — Или че метър и половина телена ограда би ме спряла?

Порив на вятъра накара дрехите им да заплющят и засвистя през стоманените трегери. Далече под тях мастилените води на реката изглеждаха като неясна тъмна повърхност, наподобяваща паркинг.

И усещането щеше да е като при удар в асфалт.

— Имам оръжие — кресна лесърът.

— Ами извади го.

— Приятелите ми ще дойдат за мен!

— Ти нямаш приятели.

Лесърът беше от новите попълнения, косата, очите и кожата му още не бяха избледнели напълно. Кльощав и неспокоен, най-вероятно бивш наркоман, докарал си мозъчни увреждания от свръхупотреба... което сигурно беше причината да се съгласи да се присъедини към Обществото.

— Ще скоча! Наистина ще скоча!

Тор обгърна с длан дръжката на единия от двата си кинжала и освободи черното му острие от ножницата на гърдите си.

— Ами тогава спри да дрънкаш и политай.

Убиецът хвърли поглед отвъд ръба.

— Ще го направя! Кълна се, че ще го направя.

Нов порив, идващ от различна посока, развя дългото кожено палто на Тор над бездната под тях.

— За мен няма никакво значение. Ще те убия тук горе или там долу.

Лесърът отново надзърна над ръба, поколеба се, после се гмурна с краката надолу във въздуха. Размахваше ръце, сякаш се мъчеше да запази равновесие, и да се приземи на краката си, което от тази височина вероятно просто щеше да вкара бедрените му кости в стомашната кухина. Все пак това беше по-добре, отколкото да погълне собствената си глава.