Дж. Уорд - Преродена любов

тали — дума, която показва добри и нежни чувства и може свободно да се преведе като „мила“ или „скъпа“.

трейнър — дума, която се използва между двама мъже. Може да се преведе свободно като „многообичан приятел“.

уокър — индивид, върнал се в царството на живите от Небитието. Към тях се отнасят с огромно уважение, почитани са заради мъките, които са преживели.

уорд — еквивалент на кръстник или кръстница на определен индивид.

хелрен — вампир от мъжки пол, бракосъчетан с жена-вампир. Мъжете вампири могат да имат брак с повече от една жена.

шелан — вампир от женски пол, бракосъчетана с мъжки. Женските вампири обикновено имат само по един партньор, защото мъжките вампири строго охраняват своята територия.

Рот(Wrath) — гняв

Тормент, Тор (Tohrment) — страдание

Рейдж(Rhage) — ярост

Зейдист, Зи(Zhadist) — садист

Вишъс, Ви(Vishous) — порочен

Фюри(Phury) — мощ

Дистройър, Бъч(Dhestroyer) — унищожител

— Копелето тръгва по моста! Аз го поемам! — Тормент изчака за подсвиркване в отговор и когато то дойде, последва лесъра, ботушите му шляпаха в локвите, краката му се движеха ритмично като бутала, а ръцете му бяха здраво стиснати в юмруци. Отминаваше контейнери за боклук и паркирани таратайки, пръснати наоколо плъхове и бездомници, прескочи някаква бариера, прелетя над мотоциклет.

В три през нощта центърът на Колдуел, щата Ню Йорк, предлагаше достатъчно препятствия, че да поддържа градуса на забавлението. За съжаление, малкият мизерник пред него го водеше в посока, която не му допадаше.

Щом стъпиха на рампата на моста, който водеше на запад, Тор вече само искаше да убие глупака, и толкова. За разлика от уединението, което предлагаше лабиринтът от преки около клубовете, трафикът над река Хъдсън бе гарантиран дори в този късен час. Добре де, мостът нямаше да е чак задръстен с коли, но щеше да има достатъчно, а Господ беше свидетел, че в днешно време всеки човек зад волана притежаваше айфон.

Във войната между вампирите и Обществото на лесърите съществуваше едно правило: стой настрани от хората. Тази раса любопитни, ходещи на два крака орангутани представляваше едно вечно потенциално усложнение, а последното, от което се нуждаеха, беше публично потвърждение, че Дракула не е плод на художествена измислица и че живите мъртви не са само герои от приличен телевизионен сериал.

Никой не желаеше да присъства във водещите новини по телевизията, във вестниците или списанията.

С интернета нямаше проблем. На него, тъй или иначе, не можеше да се вярва.

Този принцип за дискретност изчерпваше съгласието помежду Братството на черния кинжал и враговете му, единствено него двете страни зачитаха неизменно. Така че убийците можеха например да набележат твоята бременна шелан, да я застрелят в лицето и по този начин да отнемат не само нейния живот, но и твоя собствен. Но боже опази някак да обезпокоят хората.

Защото това просто би било нередно.

За съжаление, бързоногото копеле пред него май не беше получило нужните инструкции. Но това не беше нещо, което черен кинжал в гърдите да не може да оправи.

В гърлото на Тор се надигна рев и кучешките му зъби се издължиха. Той бръкна дълбоко в резервоара на високооктановата си омраза, зареди се с гориво и изчерпващата му се енергия мигом се поднови.

Изминал беше дълъг път на завръщане от кошмарната нощ, в която неговият крал и братята дойдоха да го уведомят, че с живота му е свършено. Неговата Уелси бе сърцето, биещо в гърдите му, и откакто я беше загубил, той се бе превърнал в сянка на онова, което беше някога, в тяло без съдържание. Вдъхваха му живот единствено преследването, залавянето и убийството на лесъри. А също и мисълта, че на следващата вечер може да се събуди и да го стори отново.

Но вместо да извършва разплата за своите мъртви, спокойно можеше да се намира в благословеното Небитие заедно със семейството си. Честно казано, второто беше за предпочитане... и кой знае, тази вечер можеше да му излезе късметът. Може би в разгара на битката щеше да получи смъртоносно нараняване и така да се освободи от бремето си.

Поне нищо не му пречеше да се надява.

Изсвирването на автомобилен клаксон, последвано от хор свистящи гуми, беше първият знак, че няма да се размине без усложнения.