Дж. Уорд - Преродена любов

— Обсъжданията, които се провеждаха в течение на месеци, бяха съпроводени с постоянни жалби и разочарование. В резултат на това и след голяма борба със собствената ми съвест, за пръв път в живота си се озовавам в ситуация да се отчуждя от настоящия водач на расата до степен, че да бъда подтикнат към действие. Тези джентълмени — при това абсурдно определение той направи широк жест към групата бойци — изразиха подобна загриженост, както и готовност да... как да се изразя? Да осъществят промяна. Тъй като знам, че всички сме на едно мнение, реших, че можем да обсъдим следващите си стъпки.

На това място присъстващите контета решиха да плюят на етикета и започнаха един през друг да повтарят със свои думи същото, което Елан вече беше казал.

Очевидно виждаха възможност да докажат пред шайката копелета колко са сериозни, но Асейл се съмняваше, че Кор се трогва от това изобилие на празни приказки. Тези членове на аристокрацията бяха крехки и лесно заменяеми инструменти, всеки от тях имаше ограничен срок на употреба и лесно се повреждаше — Кор нямаше как да не го знае. Без съмнение щеше да работи с тях, докато вече нямаше да му трябват, след което щеше да скърши паянтовите им дървени дръжки и да ги захвърли.

Докато Асейл слушаше, облегнат назад, не изпитваше особена обич или почит към монархията. Ала му беше ясен фактът, че Рот е мъж, който държи на думата си, а това не се отнасяше до нито един от хаховците в глимерата. Цялата група, с изключение на Кор и бойците му, би целувала задника на краля, докато им изтръпнат устните, а през това време щяха да кроят гибелта му. Ами после? Кор щеше да служи единствено на себе си и на никого друг, а останалите щеше да прати по дяволите.

Рот беше заявил, че ще позволи сделките му с хората да продължат безпрепятствено.

Кор, от друга страна, беше от типа, който не би допуснал да се оформят други гнезда на власт. И с всичките пари, натрупани от търговията с наркотици, рано или късно, Асейл щеше да се превърне в негова мишена.

Ако вече не беше станал такава.

— ... докато семейният ми имот стои изоставен в Колдуел...

Когато Асейл стана от креслото си, очите на всички бойци се насочиха към него. Той мина през събралите се, като внимаваше да държи ръцете си на показ, за да не си помисли някой, че ще извади оръжие.

— Съжалявам, че ще ви прекъсна — изрече той, без да го мисли. — Налага ми се да тръгвам.

Елан започна да пелтечи, а Кор спусна заплашително клепачи. Като се обърна към истинския водач в стаята, Асейл заговори ясно и отчетливо:

— Няма да повдигам въпроса за това събрание нито пред присъстващите тук, нито пред някого другиго, както и няма да разкривам направените тук изявления и имената на участниците. Не се занимавам с политика, нито имам планове и амбиции за трона. Аз съм само бизнесмен, стремящ се да просперира в сферата на търговията. Като напускам това събрание, а с това и членството ми в съвета, не възнамерявам нито да подкрепям, нито да осуетявам плановете ви.

Кор се усмихна студено, а в очите му се четеше смъртоносна решителност.

— Ще смятам всеки, напуснал тази стая, за свой враг.

Асейл кимна.

— Така да бъде. Знай, че ще защитавам интересите си, както сметна за необходимо, срещу всякакви посегателства.

— Както желаеш.

Асейл излезе, без да бърза — поне докато не стигна до джипа си. Щом веднъж се озова вътре, бързо заключи вратите, включи двигателя и потегли.

Докато шофираше, беше бдителен, но не и параноичен. Вярваше, че Кор стои зад думите си, че го е маркирал като враг, но си даваше сметка, че мъжът ще бъде премного ангажиран. От една страна, братята, които несъмнено бяха повече от страховити противници, а от друга — членовете на глимерата, които бяха абсолютно неуправляеми, щяха да ангажират предостатъчно вниманието му.

Обаче рано или късно, Кор щеше да се фокусира върху Асейл. За щастие, той вече беше подготвен и щеше да си остане такъв.

А чакането никога не го беше притеснявало.

Тор излезе гол и още мокър от душа, защото на вратата на спалнята му се почука силно и някак приглушено, сякаш се удряше с цяла длан, а не с кокалчетата, а след като от толкова много години беше брат, знаеше, че това можеше да е само един мъж.

— Рейдж? — той се препаса с хавлиена кърпа и отиде да отвори. — Какво има, братко?

Мъжът стоеше в коридора и невероятно красивото му лице беше тържествено, а облеклото му се състоеше от бяла копринена роба, падаща от широките му рамене и вързана на кръста с прост бял шнур. На гърдите му в ножници от бяла кожа бяха препасани черните му кинжали.