Джордж Мартин - Сблъсък на крале

— съпругата му, лейди Алери, от дома Хайтауър от Староград,

— децата им:

— Уилас, най-големият им син и наследник на Планински рай,

— сир Гарлан, наричан Галантния, вторият им син,

— сир Лорас, Рицаря на цветята, най-малкият им син, лорд-командир на Гвардията на дъгата,

— овдовялата му майка, лейди Олена от дома Редвин, наричана Кралицата на тръните,

— сестрите му:

— Мина, омъжена за Пакстър Редвин, лорд на Арбор,

— техните деца:

— сир Хорас Редвин, близнак на Хобър, с прякор Ужаса,

— сир Хобър Редвин, близнак на Хорас, с прякор Лигльото,

— Дезмера Редвин, шестнадесетгодишна девица,

— Джана, омъжена за сир Джон Фосоуей,

— чичовците му:

— Гарт, наричан Грамадния, лорд-сенешал (управител) на Староград,

— незаконородените синове на Гарт, Гарс и Гарет Цветята,

— сир Морин, лорд-командир на Староград,

— майстер Гормон, схолар в цитаделата,

— домашната му свита:

— майстер Ломис, съветник, лечител и наставник,

— Игон Вируел, капитан на гвардията,

— сир Вортимър Крейн, майстор оръжейник,

— Масловката, глумец и шут, много дебел.

Нощният страж пази кралските владения и се е заклел да не взима никакво участие в граждански войни и спорове за трона. По традиция по време на бунт хората от Нощния страж не зачитат нито един крал и не се подчиняват никому.

— Джиор Мормон, лорд-командир на Нощния страж, наричан Стария мечок,

— неговият стюард и скуайър, Джон Сняг, незаконороден син на Едард от Зимен хребет, наричан лорд Сняг,

— бялото вълчище на Джон, Дух,

— майстер Емон (Таргариен), съветник и лечител,

— Самуел Тарли и Клидас, негови стюарди,

— Бенджен Старк, Пръв щурмовак, изгубил се отвъд Вала,

— Торен Малък лес, старши щурмовак,

— Джармън Бъкуел, старши щурмовак,

— сир Отин Витърс, сир Аладейл Винч, Грен, Пайпър, Матар, Елрон, Ларк наричан Сестриния, щурмоваци,

— Отел Ярвик, Пръв строител,

— Холдър, Албет, строители

— Боуен Марш, лорд стюард,

— Чет, стюард и кучкар,

— Едисон Толет, наричан Ед Скръбния, вечно намусен скуайър,

— септон Селадар, пияница,

— сир Ендрю Тарт, учител по оръжие,

— братя при Черния замък:

— Донал Ноя, майстор на оръжия и ковач, еднорък,

— Трипръстия Хоб, готвач,

— Джерен, Раст, Кугън, новобранци, още обучаващи се,

— Кънуи, Гверен, „скитащи врани“, чиято задача е да набират сирачета и престъпници за служба на Вала,

— Йорен, старши на „скитащите врани“,

— Прид, Кътджак, Вот, Райсън, Кайл, новобранци, тръгнали към Вала,

— Кос, Джерен, Добер, Курц, Байтър, Джакън Х’гхар, престъпници, тръгнали към Вала,

— Ломи Зелените ръце, Джендри, Тарбър, Горещата баница, Ари — сирачета, тръгнали към Вала.

— Котър Пайк, командир на Източния страж,

— сир Алисър Торн, учител по оръжие,

— братя на Източен страж:

— Дареон, стюард и певец.

— Сир Денис Малистър, командир на Сенчестата кула,

— Корин, наричан Полуръката, старши щурмовак,

— Далбридж, възрастен скуайър и старши щурмовак,

— Ибин, Каменната змия, щурмоваци.

Линда Ричардс:

— „Буря от мечове“ — има изключителен успех. Като че ли всяка ваша следваща книга е по-успешна от предишната.

Джордж Р. Р. Мартин:

— Да, поредицата върви все по-добре и това ме ласкае.

— Едно от окуражаващите неща, които виждам в успеха на „Буря от мечове“ (Третата книга от сагата. — Б.пр.), е това, че книгата е толкова голяма, а хората я четат. Това е чудесно. Колко е голяма всъщност?

— Ами… ръкописът беше 1500 страници. Направо страшно да ти стане! (Смее се.)

— А мъките дълги ли бяха?

— Да. Закъснявах с няколко месеца и ме подложиха на голям натиск да я предам. Но накрая я докарах до място, което ме задоволи. После, разбира се, идва другата, така че… читателите четат по-бързо, отколкото пишем. Работя две години над една книга, а два дни след като излезе, получавам първия си е-мейл, в който ме питат кога ще излезе следващата. (Смее се.)

— Това е първата ви книга, която имах възможност да прочета. Струва ми се много тясно свързана с историята. Може ли човек да я нарече „фентъзи“?

— Книгата определено е роман фентъзи. Има си дракони и всичко, което се полага. Но наистина има и усещане за история. Обичам историята. Исках да придам повече чувство за история в „Буря от мечове“, както и в другите книги. Историческите романи са чудесно четиво, но за мен единственият проблем в историческия роман е, че знам твърде много история. Така че винаги знам какво ще стане. Четеш например роман за Войната на розите и все едно дали е добър, или лош, знаеш кой ще победи накрая. Докато с това нещо можеш да изненадаш хората. Чете се като исторически роман, имаш усещането, че си потопен в история, но не знаеш какво ще се случи.