Джордж Мартин - Пир за врани

— Миришеш ми на новак.

— Надявам се скоро да стана. — Сам извади писмата, които му бе дал Джон Сняг. — Тръгнах от Вала с майстер Емон, но той умря по време на пътуването. Ако може да говоря със сенешала…

— Името ти?

— Самуел. Самуел Тарли.

Мъжът вписа името му в тефтера и махна с перото към пейката до стената.

— Седни. Ще те повикат, когато решат. Сам седна на пейката.

Други идваха и си отиваха. Някои носеха писма и напускаха. Някои говореха с мъжа на подиума и той ги отпращаше през вратата зад себе си и нагоре по витото стълбище. Други сядаха на пейката при Сам и чакаха да ги повикат. Неколцина от повиканите бяха дошли след него. След като това стана за четвърти или пети път, той стана, отиде до мъжа и попита:

— Колко още ще чакам?

— Сенешалът е важна особа.

— Дошъл съм чак от Вала.

— Значи няма да ти е трудно да стигнеш малко по-далече. — Махна с перото. — На онази пейка ей там, под прозореца.

Сам се върна на пейката. Изтече още час. Други влизаха, говореха с мъжа, изчакваха няколко мига и ги пускаха нататък. През цялото време той дори не поглеждаше към Сам. Мъглата отвън взе да се вдига, бледа слънчева светлина прониза прозорците. Сам усети, че се е зазяпал в прашинките, затанцували в слънчевите лъчи. От устата му се изтръгна прозявка, после — още една. Опипа един спукан мехур на ръката си, после клюмна и затвори очи.

Сигурно бе задрямал. Стресна се, когато мъжът на подиума извика нечие име, скочи припряно на крака и си седна отново, като разбра, че не е неговото.

— Трябва да пъхнеш някой петак на Лоркас, иначе ще седиш тука три дена — каза нечий глас до него. — Какво те води от Нощния страж в Цитаделата?

Заговорилият го беше слаб добродушен младеж, облечен в бричове от сърнешка кожа и стегнат зелен бригандин с железни пъпки. Кожата му беше с цвета на светлокафяв ейл, имаше гъсти черни къдрици и големи черни очи.

— Лорд-командирът възстановява изоставените укрепления — обясни Сам. — Трябват ни повече майстери за гарваните… петак ли каза?

— Петак ще свърши работа. За сребърен елен Лорас ще те отнесе при сенешала на гръб. Петдесет години е бил послушник. Мрази новаците, особено новаци със знатно потекло.

— Как може да разбере човек, че съм със знатно потекло?

— Също както може да разбере, че аз съм дорнец. — Каза го с усмивка.

Сам затършува за петак.

— Ти новак ли си?

— Послушник. Казвам се Алерас, но някои ме наричат Сфинкса. Името стресна Сам и той изломоти:

— Сфинксът е гатанката, не задаващият гатанката. Знаеш ли какво значи това?

— Не. Гатанка ли е?

— Де да знаех. Аз съм Самуел Тарли. Сам.

— Добра среща. И каква работа има Самуел Тарли с архимайстер Теобалд?

— Той ли е сенешалът? — попита объркано Сам. — Майстер Емон каза, че сенешалът бил Норен.

— Всяка година е нов. Архимайстерите се сменят на поста — повечето го смятат за неблагодарна задача, само ги отвлича от истинската им работа. Тази година черното камъче се падна на архимайстер Уолгрейв, но умът на Уолгрейв се отвява, тъй че Теобалд излезе и каза, че ще отслужи срока му. Сприхав човек е, но добър. Майстер Емон ли каза?

— Да.

— Емон Таргариен ?

— Някога. Наричахме го просто майстер Емон. Умря по време на пътуването ни на юг. Как така знаеш за него?

— А как не? Той беше не само най-старият жив майстер. Беше най-старият човек във Вестерос, преживял повече история, отколкото архимайстер Перестан някога ще научи. Можеше да разкаже много и премного за управлението на баща си и на чичо си. На колко години беше, знаеш ли?

— На сто и две.

— Какво е правил в морето на неговата възраст?

Сам предъвка за миг въпроса, чудеше се какво е редно да каже. „Сфинксът е гатанката, не задаващият гатанката“. Възможно ли беше майстер Емон да е имал предвид този Сфинкс? Едва ли.

— Лорд-командир Сняг го изпрати, за да спаси живота му — почна той колебливо. Разказа набързо за крал Станис и Мелисандра Ашайска, като смяташе да спре дотук, но едно нещо водеше към друго, тъй че ще не ще заговори за Манс Рейдър и неговите диваци, за кралска кръв и дракони и преди да се усети какво става, всичко останало се изля: духовете в Юмрука на Първите хора, Другият на неговия мъртъв кон, убийството на Стария мечок в Цитаделата на Крастър, Джили и бягството им, Бяло дърво, Студени ръце и гарваните, Джон и как бе станал лорд-командир, „Черната птица“, Дареон, Браавос, драконите, които Ксондо видял в Карт, „Канеленият вятър“ и всичко, което майстер Емон бе прошепнал накрая. Скри само тайните, които се бе заклел да пази, за Бран Старк и спътниците му и за бебетата, които Джон Сняг бе подменил. — Денерис е единствената надежда — заключи. — Емон каза, че Цитаделата трябва да й прати майстер веднага, да я върне във Вестерос, преди да е станало много късно.