Джордж Мартин - Пир за врани

Сир Форли се стъписа.

— Момичето на Гавен? Тя е…

— Тя е вдовицата на Младия вълк. И два пъти по-опасна от Едмур, ако ни я измъкнат.

— Както кажете, милорд. Ще я пазим.

Наложи се да мине покрай Уестърлинг, когато подкара в тръс покрай колоната назад към Речен пад. Лорд Гавен му кимна навъсено, но лейди Сибел погледна през него с очи като ледени късове. Джейни изобщо не го видя: яздеше с наведени очи, свита под наметалото си. Финото й облекло под тежките му гънки беше разкъсано. „Сама си е разкъсала дрехите в знак на траур — помисли Джайм. — Това едва ли е зарадвало майка й.“ Зачуди се дали Церсей ще разкъса роклята си, ако някой ден чуе, че е мъртъв.

Не тръгна направо към замъка, а прекоси отново Повален камък, за да повика Едвин Фрей и да обсъди размяната на пленниците на дядо му. Фрей бяха започнали да се пръскат часове след предаването на Речен пад — знаменосците и волниците на лорд Уолдър вдигаха шатрите си и тръгваха по домовете си. Останалите Фрей също си тръгваха, но Едвин и незаконният му чичо още бяха тук.

Бяха се навели над една карта и спореха разгорещено, но спряха, щом Джайм влезе.

— Лорд-командире — каза с хладна учтивост Реки, а Едвин изломоти:

— Кръвта на баща ми е на ръцете ви, сир.

Джайм се стъписа.

— Как така?

— Вие го отпратихте към дома, нали? „Все някой трябваше да го направи“.

— Нещо лошо ли е сполетяло сир Риман?

— Обесен е. С всичките си хора — каза Уолдър Реки. — Разбойниците са ги хванали на две левги източно от Тържището.

— Дондарион?

— Той или Торос, или онази — лейди Каменно сърце.

Джайм се намръщи. Риман Фрей беше глупак, страхливец и пияница и на никого нямаше да липсва особено, най-малкото на родствениците си. Доколкото сухите очи на Едвин говореха нещо, дори синовете му нямаше да скърбят дълго. „Все пак… тези разбойници стават дръзки, след като са посмели да обесят наследника на лорд Уолдър на по-малко от ден езда от Близнаците“.

— Колко души водеше със себе си сир Риман?

— Трима рицари и дузина ратници — каза Реки. — Все едно са знаели, че се връща към Близнаците с малък ескорт.

Устата на Едвин се изкриви.

— Обзалагам се, че брат ми е замесен в това. Той допусна разбойниците да избягат, след като убиха Мерет и Петир. След като баща ни е мъртъв, между Черния Уолдър и Близнаците оставам само аз.

— Нямаш доказателство за това — каза Уолдър Реки.

— Не ми трябва доказателство. Познавам брат си.

— Брат ти е в Морски страж — настоя Реки. — Как може да е знаел, че сир Риман се връща в Близнаците?

— Някой му е казал — отвърна с горчивина Едвин. — Имал е шпиони в лагера, можеш да си сигурен.

„А ти имаш свои в Морски страж“. Джайм знаеше, че враждата между Едвин и Уолдър Черния е дълбока, но пет пари не даваше кой от тях ще наследи прадядо им като лорд на Брода.

— Ако ме извините, че прекъсвам скръбта ви — каза той сухо, — имаме да обсъждаме други въпроси. Щом се върнете в Близнаците, моля, уведомете лорд Уолдър, че крал Томен иска от него всички пленници, които сте взели на Червената сватба.

Сир Уолдър се намръщи.

— Тези пленници имат висока цена, сир.

— Негово величество нямаше да ги иска, ако цената им беше ниска.

Фрей и Реки се спогледаха и Едвин каза:

— Милорд дядо ми ще очаква овъзмездяване за тези пленници. „Ще го получи, когато ми порасне нова ръка“, помисли Джайм.

— Всички имаме очаквания. Кажете ми, сир Рейналд Уестърлинг между пленниците ли е?

— Рицарят на морските раковини? — Едвин се изсмя. — Него ще го намерите да храни рибите на дъното на Зелена вилка.

— Беше в двора, когато хората ни дойдоха да убият вълчището — обясни Уолдър Реки. — Уейлън му поиска меча и той го даде кротко, но когато стрелците удариха с арбалетите по вълка, грабна брадвата на Уейлън и скъса мрежата, която бяха хвърлили върху звяра. Улучиха го със стрела в рамото и с още една в корема, но успя да стигне до дървения мост и да се хвърли в реката.

— Остави диря от кръв по стъпалата — каза Едвин.

— Намерихте ли трупа му?

— Хиляда трупа намерихме. Като изкарат няколко дни в реката, всички си приличат.

— Чувал съм същото и за обесените — подхвърли Джайм, преди да излезе.

На другата сутрин от лагера на Фрей не беше останало почти нищо освен мухи, конска тор и бесилката на сир Риман — издигаше се самотна до Повален камък. Братовчед му Давен поиска да разбере какво ще се прави с нея, както и с обсадните машини, които бе построил, овни, кули и требушети. Предложи да довлекат всичко до Гарваново дърво и да го използват там. Джайм му каза да запали всичко, като почне с бесилката.