Джордж Мартин - Пир за врани

— Беше си моя — изхлипа Джейни. — Нямаше право. Роб я направи за мен. Аз го обичах!

Майка й понечи да я зашлеви, но Джайм пристъпи между двете и я спря.

— Седнете, и двете. — Момичето се сви в стола си като уплашено животинче, но майка й седна сковано, с вдигната глава. — Ще желаете ли вино?

Момичето не отвърна.

— Не, благодаря — каза майка й.

— Както желаете. — Джайм се обърна към дъщерята. — Съжалявам за загубата ви. Момчето имаше кураж, признавам му го. Трябва обаче да ви задам един въпрос. Носите ли дете от него, милейди?

Джейни скочи от стола и побягна към вратата, но стражът я хвана за ръката.

— Не носи — отвърна лейди Сибел, докато дъщеря й се мъчеше да се отскубне. — Погрижих се за това, както ми заповяда лорд баща ви.

Джайм кимна. Тивин Ланистър не беше човек, който ще пренебрегне такива подробности.

— Пуснете момичето. Засега приключих с нея. — И докато Джейни излизаше разхлипана, се обърна към майка й. — Домът Уестърлинг има прошката си, а брат ви Ролф е лорд на Кастамийр. Какво друго очаквате от нас?

— Лорд баща ви обеща достойни бракове за Джейни и по-малката й сестра. Лордове или наследници, закле ми се, не по-малки синове, нито домашни рицари.

„Лордове или наследници. Естествено“. Уестърлинг бяха стар и горд дом, но самата лейди Сибел беше по род от Спайсър, с потекло на надскочили положението си търговци. Баба й беше някаква полупобъркана вещица от Изтока, доколкото помнеше. А Уестърлинг бяха обеднели. По-млади синове бе най-доброто, на което можеха да се надяват дъщерите на Сибел Спайсър при обичайния ход на нещата, но едно хубаво гърне с ланистърско злато щеше да направи дори вдовица на мъртъв бунтовник привлекателна за доста лордове.

— Ще получите браковете си — каза Джайм, — но Джейни трябва да изчака още две години, преди отново да се омъжи. — Ако момичето вземеше скоро друг съпруг и заченеше от него, щяха да плъзнат слухове, че бащата е Младият вълк.

— Имам и двама сина също така — припомни му лейди Уестърлинг. — Ролам е с мен, но Рейнард беше рицар и отиде с бунтовниците на Близнаците. Ако знаех какво има да става там, изобщо нямаше да му го позволя. — В гласа й се долови упрек. — Рейнард изобщо не знаеше за… споразумението с лорд баща ви. Може да е пленник в Близнаците.

„Или може да е мъртъв“. Уолдър Фрей също едва ли знаеше за споразумението .

— Ще проуча. Ако сир Рейналд все още е пленник, може да ви го откупим.

— Спомена се също така и за негов брак. Жена от Скалата на Кастърли. Лорд баща ви каза, че ще го уреди.

„Дори от гроба ръката на лорд Тивин ни движи всички“.

— Знам. Джой е незаконната дъщеря на покойния ми чичо Герион. Може да се уреди годеж, стига това да е желанието ви, но бракът трябва да изчака. Джой е само на девет.

— Незаконна дъщеря? — Лейди Сибел все едно беше захапала лимон. — Искате един Уестърлинг да се ожени за копелдачка ?

— Точно толкова, колкото искам Джой да се ожени за сина на изменница. Тя заслужава по-добро. — Джайм с радост щеше да удуши жената пред себе си с наниза от раковини. Джой беше сладко дете, макар и самотно; баща й беше любимият чичо на Джайм. — Дъщеря ви струва десет пъти повече от вас, милейди. Утре ще заминете е Едмур и сир Форли. Дотогава гледайте да не ми се мяркате пред очите. — Викна на стражата и лейди Сибел излезе, стиснала устни. Джайм се зачуди колко ли знае лорд Гавен за кроежите на жена си, „Колко ли знаем изобщо мъжете?“

Едмур и Уестърлинг тръгнаха на път с четиристотин мъже — Джайм още веднъж удвои ескорта в последния момонт. Поязди няколко мили с тях, за да поговори със сир Форли Престър. Макар сир Форли да носеше бича глава на връхното си палто и рога на шлема си, у него нямаше нищо биче. Беше нисък, слаб, съсипан от живота мъж. С острия нос, плешивото теме и прошарената си кафява брада приличаше повече на ханджия, отколкото на рицар.

— Не знам къде е Черната риба — напомни му Джайм. — Но ако може да измъкне Едмур, ще го направи.

— Няма да го позволя, милорд. — Като повечето ханджии, сир Форли не беше глупак. — Съгледвачи и лека конница ще оглеждат пътя ни, нощем ще укрепваме лагера. Подбрал съм десет души да стоят с Тъли ден и нощ, най-добрите ми стрелци. Ако се отдалечи и на стъпка от пътя, ще го направят на таралеж.

— Добре. — Джайм държеше Тили да стигне до Скалата на Кастърли жив и невредим, но по-добре мъртъв, отколкото избягал. — Не е зле да държиш по няколко стрелци и около дъщерята на лорд Уестърлинг.