Брент Уийкс - Черната призма

— Имаш ли някаква представа какво направи току-що? — попита Корван.

— Върви по дяволите — отвърна Кип, празен, пресъхнал, безжизнен. — Той изби цялото ни село. Заслужаваше нещо още по-лошо.

Корван млъкна и се взря в Кип с нещо като уважение. Помълча няколко секунди, после каза:

— Качвай се на коня. Трябва да се махаме от града. Веднага.

— Но аз го убих. Не победихме ли? — попита Кип. Главата му бе толкова тежка и размътена. А очите го боляха от светлината. Копнееше за одеяло и тъмна стая. Бяха победили, нали? — Защо трябва да се махаме?

— Виж там — каза Карис, като се приближи до тях. Вече беше на кон. Сочеше към стената.

Лорд Всецветни стоеше над Портата на Майката, може би на стотина крачки от тях, но когато заговори, благодарение на някакъв магически трик можеха да го чуят идеално.

— Те убиха крал Гарадул! Отмъстете за краля! Изтласкайте чужденците!

Портата се отвори и разкри стотици притеглящи — стотици! — и десетки цветни бесове. Следваха ги хиляди нови войници.

— Затова — каза Карис.

Интуицията на Гавин грешеше.

Щом пристигна при Портата на Старицата, се превърна в човек, който се опитва да запуши пробит корпус с пръсти. Не можеше да покрие навсякъде. Той и черногвардейците му удържаха портата сами, без чужда помощ, срещу хиляди войници, вече десет минути. В дадения момент Гавин би могъл да я удържа просто като стои зад противокуршумния щит, притеглен пред него от черногвардейците.

Противникът не се сражаваше с него. Където и да идеше, войниците отстъпваха. Ако градът имаше само една порта, това можеше да се окаже полезно. Но при три порти и рушаща се стена ситуацията бе безнадеждна. Никой не искаше да се изправи срещу Гавин. Просто пращаха хората си надалеч и чакаха. Ако задържеше тукашните нападатели дълго, армията просто щеше да влезе през другите порти. Досега със сигурност всички порти бяха паднали.

Значи врагът бе хитър. Не си хабеше хората, като ги хвърля срещу Призмата. Времето щеше да му поднесе победата, затова си пестеше силите. Нямаше нужда да припира. Пращаше хората си да заобиколят Гавин и настъпваше навсякъде освен на мястото, където бе той. Така Гавин или щеше да стане неефективен, като тича насам-натам да се бие с хора, които се стопяват при появата му, или щеше да се окаже откъснат от главната част на армията си — и в този случай лорд Всецветни щеше да пожертва колкото живота е нужно, за да го убие. Или да го плени.

Стратегът в Гавин беснееше. По време на войната би ударил право в сърцето на врага. Искаха да се стопяват пред него, така ли? Тогава щеше да намери краля и да го убие, пък да става каквото ще. Такава постъпка би го изложила на най-големия възможен риск, но на него не му пукаше. Точно затова сполуката обича младите. Той изсумтя. Ако го убиеха, бежанците нямаше да успеят да се отдалечат и на две левги от пристанището.

Гавин изруга, притегли сигнали за отстъпление, изстреля ги високо в небето и попита:

— Някакви новини от пристанището?

— Не, сър.

Гавин не очакваше някой вестоносец да го намери, но би било хубаво.

— Да вървим.

Един червен черногвардеец постла дебел килим от червен луксин напряко на разбитата порта и го подпали, а Гавин се обърна и се затича. Бяха загубили конете си и не можаха да си намерят нови. Коне, които не са свикнали на мускетен огън и магия, често бяха по-скоро опасни, отколкото полезни за ездачите си. Освен това, като си на кон, представляваш по-удобна мишена за мускетите и притеглящите. Градът не бе чак толкова голям, щяха да тичат.

Тичането през празния град пораждаше странно чувство. Почти всички хора бяха изчезнали, а още не се бе възцарило онова усещане за запуснатост и прахоляк, което обхваща градовете скоро след като жителите им си тръгнат. Гаристън притежаваше онази пустота, която подсказва, че хората са зарязали манджата да прегаря на огъня и просто са побягнали. Миризмата на изгоряло още не се бе разсеяла. Всъщност имаха късмет, че някой не бе подпалил целия град. Празни улички. Празни домове. Малки саксии с цветя по первазите.

Смъртта ще дойде и за вас, цветенца.

Стигнаха до един от мостовете, преди да попаднат на засадата. Двайсетина притеглящи и няколко цветни бяса се появиха на покривите и започнаха да мятат магия. Без колебание, без предупреждение. Разбира се. Бяха заобиколили Гавин, за да му отрежат най-очевидния път за измъкване. Плоските покриви им даваха чудесна позиция за атака, а откритото пространство на моста представляваше идеална смъртоносна зона.