Брент Уийкс - Заслепяващият нож

— В цивилния свят нещата може да са различни — продължи тя. — Докато селски грубияни или побойници може да се опитат да започнат бой с мъж от Черната гвардия за статут — защото победил или загубил, един побойник печели уважение от приятелите си просто затова, че е дръзнал да се сбие с черногвардеец — на вас това няма да ви се случи. Дори ако побойникът ви надвие, за приятелите му той само е набил една жена. А ако загуби, губи всичко. Възможно е обаче някой да посегне да ви опипа или да ви заплюе, или да ви обиди. Ще поговорим как да се справяте с това и ще разберете, че няма по-пламенни защитници от братята ви… Съществуват привилегии заради жертвите, които правим, понякога привилегии сами за себе си, а понякога — привилегии, които просто отменят привилегиите на други. Есел, искаш ли да споделиш за бала на губернатора?

Есел се усмихна широко.

— Придружихме Бялата на бал в посолството на Аташ — тъй че теренът формално беше аташийска територия. Посланикът си въобрази, че това му дава права. Хареса ме. Всъщност аз го харесах. Бях в почивка и той ме намери. Целуна ме… което не беше неприятно, но беше непрофесионално. Чувствах, че ще се отрази зле на Черната гвардия, ако ни намерят. Тъй че му го казах. Той си помиели, че се преструвам. Казах му, че съм сериозна. Но той стана агресивен. Целуна ме отново. Казах му, че третия път няма да го предупредя. Той ми пусна ръка по начин, който сметнах за неприемлив. Тъй че му счупих пръстите. Повечето.

Тея не знаеше какво я впечатли най-много: това, че Есел е могла да счупи пръстите на човека толкова лесно, това, че се е осмелила да го направи, или че го разказва толкова равнодушно.

Есел продължи:

— Когато се съвзе, той отиде при Бялата разгневен. Настоя за обезщетение. Разказа някаква нелепа история. Бялата дори не попита за моята версия. Попита само: „Есел, неуместно ли си постъпила?“ Казах: „Не“ и тя каза, че посланикът ще има късмет, ако не бъде изгонен от Големи Яспис.

Самит продължи:

— Между другото Призмата е още по-суров с тези, които ни закачат. Ние заемаме особена позиция. В някои отношения сме просто роби, които трябва да са готови да умрат за тези над нас на мига, заслужено или не. В други отношения дори и посланици, дори самият Призма не може да се забърква с нас.

— И така — продължи Самит, — след като Есел току-що ви предупреди за някои общи положения и как те често не се прилагат, ще използвам няколко като пример. Защото някои общи положения са верни достатъчно често, за да ни притесняват. И тъй, ето едно от тях: мъжете са склонни да се бият физически за статут. Жените, като цяло, са по-умни. Защо е така е без значение: образование, инстинкт, цивилизованост, кой го интересува? Виждате как се перчат, подвикват си обиди, надуват се пред приятелите си. Това, което правят всъщност, е да накарат соковете да потекат. Този интервал не винаги е дълъг, но е достатъчно дълъг, та мъжете да ускорят бойния сок. Това е ужасът или възбудата, които карат хората да се бият или да бягат. Може да бъде полезен в малки дози и да е изтощаващ в големи. Някои от вас да имате братя или момчета, с които сте се били?

Шест от десетте момичета вдигнаха ръце.

— Случвало ли ви се е да се наложи да се биете с тях — словесно или физически, — а след това те да се махнат и да се върнат след малко, и да са напълно приключили с боя, докато вие тъкмо сте набрали яд? Изглеждат изненадани, защото вече напълно са слезли от планината, докато вие току-що сте се качили на върха?

— Представете си го като секс — каза Есел. Мръсница беше. — Дишаш в ухото на мъж и му казваш да си смъкне панталоните, и той е готов да тръгне преди да си вдишала отново. На женското тяло му трябва повече време.

Няколко момичета се изкикотиха нервно.

— Мъжете могат да включат много, много бързо. Също така изключват от тази бойна готовност много, много бързо. Разбира се, ще останат разтреперани, понякога ще повърнат от това, но се включва и после — щрак — се изключва. Жените не сме такива. Ние набираме бавно. Е, може и да има изключения. Но като бойци сме склонни да мислим, че всеки реагира като нас, защото разполагаме само с личния си опит. В този случай за нас това не е вярно. Мъжете ще са готови да се бият и после ще са приключили, само за няколко мига. Това е и добро, и лошо.

— Един мъж, когато е силно изненадан, ще има само първата си инстинктивна реакция, толкова овладяна и чиста, колкото когато тренира. След това го завладява пороят от чувства. Ние прекарваме хиляди часове в тренировка на онази първа инстинктивна реакция, а след това се тренираме да сдържаме пороя от чувства, за да може той да ни издигне до по-високо ниво на усещане, без да ни направи глупави. Тъй че това е позитивното за нас: изненадай ме и първата ми реакция ще е същата като на колегата ми мъж. Мога все пак, разбира се, да се уплаша или да се оплета в нерешителност. Но ако не го направя, моят втори, трети и десети ход също ще е сдържан. Ръцете ми няма да затреперят. Ще мога да правя точни движения, каквито мъж няма да може. Но няма да притежавам повишената сила или усещанията до може би минута по-късно — често пъти твърде късно.